вторник, 24 април 2018 г.

Rampage (2018)

Скалата и генно модифицирани зверове, много разрушения в популярен американски град и сериозно изглеждащи военни. Страхотно двучасово забавление, докато се тъпчеш непрекъснато с пуканки!

Трейлърите бяха адекватни - показваха разрушения и Скалата. Дуейн Джонсън успя да си изгради през последните години стабилна поредица от екшън филми, харизмата му също продава достатъчно билети. Определено той държеше целия филм.

Резултатът е доста приятен екшън, малоумно  и ненатоварващо забавление. В третото действие започват истинските разрушения (заради които зрителят е дал парите си). Героят на Скалата е нещо като супергерой и прави всяка екшън сцена приятно вълнуваща. Радвам се, че неговата история и мотивация бяха добре изградени. 

Джордж е горилата албинос, която се превръща в чудовище. Приятелската връзка между него и Дейвис (Скалата) е много добре изградена. Филмът кара зрителя да повярва, че те са близки приятели, които държат изключително много един на друг. 

Освен Скалата, един от най-приятните и интересни човешки герои е изигран от Джефри Дийн Моргън (Watchmen, The Walking Dead). Не става напълно ясно какъв точно е героят му. Някакъв таен агент от съмнителна американска организация. Беше съпоставен много добре срещу военните, а и сцените му с г-н Джонсън бяха изключително приятни за гледане

(Дуейн Джонсън и Джефри Дийн Морган)

С това се изчерпват плюсовете на филма. За съжаление "злодеите" бяха най-досадната част от този филм. Брат и сестра, Клеър и Брет, собственици на огромна компания, която се занимава с генно инженерство. Те са толкова богати и хитри, че успяват да извършват изследванията си на космическа станция, но не успяват до края на филма да ни разкрият мотивациите си. 
(Джейк Лейси и Малин Акерман)

Брет е изключително глупав и емоционално нестабилен. Клеър, от друга страна, е истинска бизнес дама, очевидно мозъкът зад цялата им фирма. Тя през цялото време е зла, за да бъде зла. Всеки път, когато двамата се появяваха на екрана, филмът значително понижаваше своето качество. Изключително слабо написани герои. Невероятно е как четирима (4!) сценаристи не са успяли да измислят поне една адекватна мотивация за тези "злодеи". 

Не мога и да повярвам, че същата актриса, която играе Клеър, участва в Watchmen:


Друга слаба страна на филма са военните и "специалните" части, които опитват да се преборят с чудовищата. Но те се използват за безлични мишени в повечето сцени.

Филмът е отличен за свободна вечер и нужда от разпускане. Няма много смисъл в него. Има много екшън, ставащи ефекти и много чар от Скалата. Понякога и това е достатъчно.

П.С. Докато търсих информация за филма, разбрах, че е базиран на игра. Но тази връзка е нищожна. Само няколко графики в началото. И името.


вторник, 19 декември 2017 г.

Star Wars: The Last Jedi / Междузвездни Войни: Последните Джедаи

В днешно време с всичките тези продължения, римейки и рестартирания на филмови поредици е истинско предимство да си обикновен зрител.

Уви, въпреки че не съм особено запален фен на поредицата Междузвездни Войни, не можах да се насладя на Последните Джедаи.

Райън Джонсън е много добър режисьор, който определено разбира от композиции и умее да вмъква малки, но важни детайли. Смятам, че се справи много добре технически с режисирането на този филм. Проблемът беше цялостната история.

По-малко от час след гледането на Последните Джедаи не можех да се сетя за голяма част от моментите в историята. Сценарият най-вероятно е написан от десетина души с различни виждания за поредицата. На моменти приличаше на чернова, а не на завършен продукт. Имаше множество герои и странични истории, които можеха да бъдат изрязани.

Въпреки внушителното начало, филмът беше ненужно удължен с поне около час. Много съвременни филми в опита си да създадат по-внушаваща история, слагат ненужно голям ансамбъл от герои. Всеки един от тях получава екранно време (заслужено или не) в резултат на което резултатът е един много муден филм. Това се получава и тук. След няколко странни обрата в историята, които изобщо не са обяснени, бях изцяло изгубена като зрител.

Адам Драйвър и Дейзи Ридли са много добри актьори. Според мен се справиха отлично с ролите си, но при първият проблемът беше, че не му беше даден особено добър материал за работа. Кайло Рен беше сравнително търпим в предишния филм (епизод 7)´Но тук е в общи линии недоволен тийнейджър, чието поведение за 2+ часа може само да издразни зрителя.

Много съм доволна от Домнал Глийсън в този филм. Героят му не допринасяше особено за цялостната история, но поне беше изключително добро представяне на "офисен плъх" във вселената на Междузвездни войни. Не го очаквах!

Един от най-големите ми проблеми с историята е, че не отдадоха нужната почит на героинята на Кари Фишър. Имаше множество прелестни сцени, в които можеше тя да участва, а не нови непознати герои. 

От друга страна, има много прекрасни моменти, изключително добре заснети екшън сцени. Филмът е неравномерен и на моменти ненужно муден, но въпреки това има достатъчно интересни моменти за всеки вид зрител. Едно е сигурно - филмът предизвиква силни реакции!

четвъртък, 10 август 2017 г.

Valerian and the City of a Thousand Planets / Валериан и градът на хилядите планети

Велериан и градът на хилядите планети е филм, базиран на популярна графична новела. Историята се развива в бъдещето на пренаселена космическа база - дом за всякакъв вид създания, които живеят в хармония. След мистериозна заплаха за станцията двамата най-добри космически супер войници/агенти са извикани, за да помогнат.

Привидно историята изглеждаше интересно, кадрите от трейлърите са също много внушителни, а и Люк Бесон има добри попадения като режисьор. 

Филмът е красив и лековат, много вълнуващ на моменти. Показва множество различни създания и светове, има някои страхотни сцени. 

Най-големият му проблем е тоталната липса на химия между двамата главни герои. Дейн Дахан и Кара Делъвин са показали, че могат да са много добри актьори (единият малко повече от другия), но в този филм нито един от тях нямаше представа какво прави и бяха грешно избрани за ролите.


Кара Делъвин и Дейн Дахан във Валериан


Цялостната история нямаше особено стегната конструкцията. Съществуваха две кратки сцени преди започването на основната нишка, които сигурно трябваше да покажат на зрителя колко добри агенти са двамата. Това, което обаче стана ясно, бяха невероятните ефекти - особено в сцената с пазара, който се намира в друго измерение.

Филмът е наистина прелестен на външен вид. Много от дизайните на извънземните са повече от добри. Дори трите малки създания (тип Jar Jar Binks), които трябваше да са забавните персонажи във филма не бяха толкова дразнещи, колкото се очаквашe. Рияна имаше няколко кратки сцени, в които се справи много добре.

Създанията от планетата Мюл


Клайв Оуен беше адекватен в ролята на вманиачен военен командир. Но от всички най-много се забавляваше в ролята си Ийтън Хоук, който играеше собственик на бордей.


Клайв Оуен във Валериан


Всеки път, когато имаше сцена с някои от главните, филмът ставаше все по-малоумен и неволно смешен. Нито Дейн, нито Кара имаха представа как да четат диалога си, нито как да комуникират помежду си. Дейн Дахан определено не може да играе космически каубой/супер войник/агент, но най-лошото е, че от сцена в сцена реакциите на героя му се променяха. Силно се надявам да не е така и в графичната новела!

Валериан и градът на хилядите планети е достатъчно красив и вълнуващ филм, за да се гледа на кино, определено помага за разпускане след дълъг ден (макар и на моменти да се опитва да се взима твърде насериозно).


сряда, 12 юли 2017 г.

Spider-Man: Homecoming / Спайдърмен: Завръщане у дома

Спайдърмен се завърна при Марвел! Е, не официално, но поне вече може да дели екрана с Отмъстителите. Героят винаги ще е изключително популярен и в борбата за филмови права изобщо не трябва да е изненадващо, че това е третата филмова поредица за него.

За щастие Марвел спестяват цялата трагична история с чичо Бен, но тоталното му изрязване от филма беше странно. Има много герои, които са променени, което може би ще издразни някои отдадени фенове. Но нека припомним, че това е адаптация на комикс. А в комиксите за Спайдърмен не липсват странности!

Том Холанд се справя отлично в ролята на Спайдърмен - има много хумор и чар. Ако увеличат опасностите, срещу които се изправя в следващите филми, съм убедена, че може да покаже още повече от уменията си. Останалите деца във филма също се справяха много добре. Сцените в училището опеделено бяха адекватно направени.

Без съмнение най-силната страна в тази история е злодеят. Майкъл Кийтън е невероятен в ролята на Лешояда - Марвел злодей, който има лични причини и връзка с героя, а не се опитва просто да завладее света. Повечето силни сцени с участието на Кийтън нямат никакви ефекти и разчитат единствено на разговорите му с Холанд. 

Макъл Кийтън в ролята на Лешояда

Употребата на Тони Старк беше минимална във филма, което остави Спайдърмен във фокуса на историята през цялото време. Хепи (Джон Фавро) имаше по-голяма (и по-забавна) роля. Много добро решение!

Това определено е един от по-добрите филми за Спайдърмен. Радвам се, че е част от по-голяма филмова вселена, но историята сама по себе си беше добре направена. Нямам търпение да видя какво ще направят в следващата част!


събота, 20 май 2017 г.

King Arthur: Legend of the Sword / Крал Артур: Легендата за Меча


Крал Артур: Легендата за Меча е нов прочит на добре познатата ни история. В много аспекти това, което представя филмът е предисторията на крал Артур, показана през погледа на режисьора Гай Ричи. 

Филмът е изключително интересен, забавен и действието му се развива с много бързо темпо. Но по своята същност е типичен филм на Гай Ричи. Съществуват множество бързи, леко хаотични монтажи. Героите разказват историите си в разбъркан ред с множество преплитане на версиите. Диалозите са повече от отлични - едно от най-добрите неща във филма. Ако обаче зрителят не е любител на режисьора, надали ще му допадне и този филм.

В този вариант на историята крал Артур (Чарли Хънам) успява да избяга от кралството по време на преврат, воден от Вортигерн (Джъд Лоу). Той е отгледан в бордей, след което получава много полезни умения, като уличен бой и обмяна на стоки. Междувременно самопровъзгласилият се крал Вортигерн увеличава все повече своята власт. Мечът Екскалибур се появава от речните дълбини и по странно стечение на обстоятелствата Артур намира своя път до него. 


                          Част от съпротивата и крал Артур

Във филма част от бившата свита на бащата на Артур създават съпротива срещу крал Вортингер. Съпротивата е малобройна и трябва да разчита на хитрост, за да се изправи срещу противника си. Ръководител на тази група е Бедивере (Джимон Хансу), който имаше много добра химия с Чарли Хънам. Актьорите определено са се забавлявали на снимачната площадка. Ейдън Гилън (Littlefinger от Игра на Тронове) има малка роля, която е много забавна на моменти.

Джъд Лоу в ролята на крал Вортигерн

Чарли Хънам се справя много добре с ролята на Артур. Героят му има достатъчно развитие и също така много добро чувство за хумор, въпреки странните ситуации, в които е въвлечен. Но най-много в целия филм се откроява Джъд Лоу (който според мен трябва по-често да играе злодеи). Той е много зъл, изключително плашещ на моменти, без да превръща героя си в карикатура. Една от най-добрите сцени с Джъд Лоу е семпла, в нея той просто седи на ръба на маса и яде плод, докато наблюдава пленници. Със самото си присъствие успява да покаже колко зъл и заплашителен може да е неговия персонаж.

Астрид Бърджис-Фрисби като безименната магьосница

Най-слабата част от филма е определено горепоказаната магьосница. Нейното участие в историята е сравнително важно, но актрисата играеше изключително зле и беше най-лошото нещо във всяка сцена (в която имаше някакви реплики). 

Музиката на филма е прекрасна - съдържа ритми, които не бих свързала първоначално с история за крал Артур, но допълва цялостното усещане на филма. Хуморът и бързите диалози са най-силната част тук, както и във всеки филм на Гай Ричи. Не бих казала, че има скучни сцени в целия филм. Единствено към края се засилва употребата на ефекти, но това трябва да се очаква в този жанр. 

Крал Артур: Легендата за Меча е много добра интерпретация на стара история, с множество екшън, шеги и бързи сцени. Със сигурност е добре изкарано време в кино залата!




петък, 19 май 2017 г.

The Circle / Кръгът


Кръгът разказва една сравнително реалистична история, в която в близкото бъдеще компанията Кръгът (смесица между Гугъл и Фейсбук) се разраства главоломно и започва да заема все по-голяма роля в живота на хората. Мей (Ема Уотсън) започва работа в тази компания с помощта на приятелката си Ани (Карън Гилиън). Бързо увлечена в ентусиазма на Кръга, Мей започва да следва идеологиите на създателите на компанията - изиграни от Том Ханкс и Патън Освалд, и така стига до някои прекомерни крайности.

Историята на филма не е лоша, идеите са интригуващи. Но основният проблем е в тяхното развитие - те никога не се задълбочават прекалено много, нито довеждат историята до някакво развитие. Има няколко драматични момента във филма, но те нямат необходимата тежест. Том Ханкс участва във филма, за да води няколко речи (филмът основно се състои около речи и дискусии), но няма истинска тежест от цялото това обсъждане.

Ема Уотсън е много добра в тази роля. Героинята й, за съжаление, няма особено голямо развитие през целия филм. Отношенията й с героите на Джон Бойега и Елар Колтрейн би трябвало да направят персонажа й много по-завършен, но това така и не се случва.

От друга страна, героинята на Карън Гилиън не беше много добре развита според мен. В началото на филма тя е представена като голяма работохоличка, след което претърпява нещо като нервен срив и се променя напълно. Именно в тази нейна промяна филмът ме изгуби. Бяха се престарали с грима и прическата й, за да покажат падението на героинята. Това е нормален подход, но винаги е твърде нереалистично направен във филми.

(Карън Гилиън и Ема Уотсън в "Кръгът"

Джеймс Понсот е много добър режисьор. Предишните му филми са малки, но много силни - The Spectacular Now и Smashed. В тях също има много малък актьорски състав, което обаче помага много за развитието на историята. Тук имах чувството, че нито един от героите не беше добре изграден.

Кръгът можеше да е малък, но много силен филм, който да служи като предупреждение за употребата и прекомерното ни доверие към социалните мрежи. В крайна сметка се оказва сбор от красиви актьори, които обсъждат интересни теми (но не съвсем задълбочено), без реална развръзка в цялата история. Филмът не е загуба на време, но според мен не е задължително да се гледа (особено на кино).

неделя, 7 май 2017 г.

Guardians of the Galaxy vol. 2 / Пазителите на Галактиката 2

Марвел продължават да развиват своята филмова вселена. В това продължение на Пазителте на Галактиката Питър Куил (Крис Прат) се опитва да опознае баща си (Кърт Ръсел). Съществува една странична история, в която той и неговите приятели са гонени от Суверените, но тя е там само заради екшъна. Ролята на това продължение не е просто да е по-шумно и да има повече екшън, а да изгради героите повече. Доволна съм, че Джеймс Гън и студиото са решили да предприемат този подход към втората част. От опит знаят (Железният Човек 2, например), че повече екшън не означава по-добър филм.

Появяват се нови персонажи в историята. Не само споменатият вече баща на Куил - Планетата Его, но и Мантис, която е важна част от екипа. Дракс и Мантис имаха няколко сцени заедно, които бяха изключително забавни - развиха персонажа й и затвърдиха още по-добре хумора на Дракс.

Предисторията на Небула и Гамора е развита и в този филм. Въпреки преиграването на Карън Гилиън в тази роля съм монго доволна от доизграждането на персонажа й. Силно се надявам тя да се появи отново в Infinity War!

(Карън Гилиън в ролята на Небула)

Крис Прат и Кърт Ръсел имат добра химия, героят на Питър Куил получава най-много развитие благодарение на тази история. Но най-добрите моменти от филма имаше Янду (Майкъл Рукър). Неговата история беше не само най-трогателна, но и той помогна много за доизграждането на персонажа на Ракетата (двамата са еднакво откачени и трагикокомични, за щастие имаха няколко сцени заедно).

Янду (Майкъл Рукър) и Ракетата (озвучен от Брадли Купър)

Марвел са наясно коя е аудиторията им, както и имат пълна вяра в своите способности като филмово студио. Поради тази причина по кината излизат филми като Пазителите на Галактиката - забавни, откачени и на моменти изключително емоционални. Поредицата не е за всеки, но определено е една от най-силните на студиото.

Фимът има 5 сцени преди, измежду и след финалните надписи. Само една от тези сцени има огромно значение за следващи филми с Пазителите (и може би Infinity War), но препоръчвам да останете до самия край и да изгледате всяка една сцена.