Студио Лайка е малка вълшебна машинка за стоп-анимация. Всички техни филми са прекрасни и заслужават много внимание, както и пари. Поради тази причина изчаках твърде дълго време, за да гледам този филм на кино. Според мен студиото заслужава много повече пари, отколкото успява да спечели в последно време.
Историята беше очарователна, както очаквах. Героите бяха интересни и многопластови. Имаше много обрати, които поддържаха интереса ми. Както и много емоции.
Кубо е много интересен персонаж, който рядко се отчайваше и не се отказваше от поетия път. Най-много ми хареса неговата "магия", с която листове хартия се превръщаха в най-различни впечатляващи оригами. Беше забавно да се види какво ново може да измисли героят.
Другите два героя - маймунката и бръмбърът, имаха много добре изградени персонажи също. А самият начин, по който беше направена и се движеше козината на маймунката - страхотно!
Не мога да опиша с думи впечатленията си от самата анимация. Толкова много време и труд отиват в създаването на всяка стоп-анимация. Голяма част от зрителите не оценяват това изкуство или не си дават сметка колко впечатляващо е то... Залата беше празна, само два дни след излизането на филма. Този филм определено заслужава много повече внимание.
Филмът е поредният шедьовър в краткия списък от вълшебни истории на студио Лайка. Като истински добре направен филм, той успя да ме впечатли и разчувства многократно.
По време на финалните надписи Regina Spektor изпълнява една страхотна версия на While my guitar gently weeps с азиатски мотиви, която е страхотен завършек на това филмче.
Няма коментари:
Публикуване на коментар