Хищници в мрака / Nocturnal Animals

Том Форд е страхотен режисьор, един от най-любимите ми. Предишният му филм - A Single Man, ми е в топ 3. Мога да го гледам още хиляди пъти, без да ми омръзне.

Поради тази причина нямах търпение да гледам Хищници в мрака. За щастие не бях разочарована.

Най-общо схемата на филма може да се обясни като "история в история". Първата история включва героинята на Ейми Адамс и успешния й изкуствен живот. Във втората история се разиграват действията от книгата, която тя получава от бившия си мъж. Има и отделни флашбеци, които са спомените на главната героиня за връзката й с героя на Джейк Гиленхал.
Не съм почитател на този формат, защото рядко се получава, но тук определено беше много умело постигнато. Всяка история се допълваше с останалите много добре и съставяше страхотна цялостна картина.

Ейми Адамс и Джейк Гиленхал бяха страхотни, както очаквах. Според мен Гиленхал имаше повече възможност да покаже завидните си актьорски умения, но това е поради факта, че присъстваше в две от историите.

Най-много във филма се отличаваха второстепенните персонажи. Майкъл Шанън и Арън Тейлър-Джонсън се представиха страхотно. Майкъл Шийн, Джена Малоун и Лена Хийди имаха по една, най-много две сцени във филма, но успяваха въпреки това да впечатлят също. Със сигурност от всички най-открояващ се е Арън, чийто герой беше толкова сбъркан и откачен... впечатляващо изпълнение наистина!

Темите на филма са много актуални и са развити по интересен начин. Има критика към материализма и към отказването от мечтите.

Режисурата е страхотна. Има прекрасни паралели между отделните истории, изключително красиви!

Поредният страхотен филм от Том Форд. Ще ми се той да прави по-често филми, но предпочитам да са на рядко, ако всеки от тях ще е толкова страхотен.

Кубо и пътят на самурая / Kubo and the two strings

Студио Лайка е малка вълшебна машинка за стоп-анимация. Всички техни филми са прекрасни и заслужават много внимание, както и пари. Поради тази причина изчаках твърде дълго време, за да гледам този филм на кино. Според мен студиото заслужава много повече пари, отколкото успява да спечели в последно време.

Историята беше очарователна, както очаквах. Героите бяха интересни и многопластови. Имаше много обрати, които поддържаха интереса ми. Както и много емоции.

Кубо е много интересен персонаж, който рядко се отчайваше и не се отказваше от поетия път. Най-много ми хареса неговата "магия", с която листове хартия се превръщаха в най-различни впечатляващи оригами. Беше забавно да се види какво ново може да измисли героят.

Другите два героя - маймунката и бръмбърът, имаха много добре изградени персонажи също. А самият начин, по който беше направена и се движеше козината на маймунката - страхотно!

Не мога да опиша с думи впечатленията си от самата анимация. Толкова много време и труд отиват в създаването на всяка стоп-анимация. Голяма част от зрителите не оценяват това изкуство или не си дават сметка колко впечатляващо е то... Залата беше празна, само два дни след излизането на филма. Този филм определено заслужава много повече внимание.

Филмът е поредният шедьовър в краткия списък от вълшебни истории на студио Лайка. Като истински добре направен филм, той успя да ме впечатли и разчувства многократно.

По време на финалните надписи Regina Spektor изпълнява една страхотна версия на While my guitar gently weeps с азиатски мотиви, която е страхотен завършек на това филмче.

Julieta

Хулиета е последният филм от Педро Алмодовар. Този невероятен режисьор ме накара да се влюбя не само в испанското кино, но и в испанския език. Има специфичен чар в неговите филми и женските персонажи са изключително интересни.

Имах много големи очаквания за този филм, което ми изгра лоша шега. Тъй като обожавам Алмодовар, се надявах това също да е една уникална история с множество изненадващи обрати.

Уви, историята е по-скоро праволинейна. Изненадващите моменти не са добре направени, произлизат от нереалистични реакции на героите.

Най-хубавите страни на филма са режисурата и главният женски персонаж. Хулиета е изключително интересна личност, всяка следваща сцена допринася към характера й.

Не смятам, че отношенията между майка й дъщеря бяха особено реалистични, но поне не бяха предсказуеми във филма.

За нещастие преживяването на филма беше помрачено от лошите субтитри, с които го гледах.

Пример:

Julieta e много красив и много добър филм. Надявах се да е прекрасен, но въпреки това не съжалявам, че го гледах. Алмодовар е все така забавен и брилянтен.

Съюзени / Allied

Allied (Съюзени) е любовна драма с малко шпионски привкус. Този филм излезе малко след развода на Брад Пит и Анджелина Джоли, поради което за нещастие беше обвит от слухове, че е развалил брака им. Тъй като Марион Котиар е не само добра актриса, но и много красива жена.

Слуховете настрана, историята можеше да е много стабилна, ако беше много по-стегнато изградена. Имах чувството, че филмът страдаше от шизофрения на моменти. Първата една трета от него е много по-интересна от останалата част.

Като начало най-първият кадър от филма е на изключително изкуствено изглеждаща пустиня, в която Брад Пит каца с парашут.

Марион Котиар има много добри изпълнения, но героинята й тук ми се стори много недоразвита. В началото, докато действието се развиваше в Мароко, беше много по-интересна, но след това нещо се случи. Или режисьорските насоки не бяха много ясни, или се е получило някакво неразбирателство по средата на снимането.

Филмът е различен в различни моменти. В някои сцени е много добре направен, в някои сценарият е малоумен, а в други има просто абсурди. Не съм търсила реализъм, но очаквах историята да е по-добре направена.

А колкото до сравнения с Мистър и Мисис Смит - няма място за такива. Съюзени е в пъти по-слаб филм.

Възражение по съвест / Hacksaw Ridge

Възражение по съвест е новият филм, режисиран от Мел Гибсън. Поради тази причина най-важните елементи във филма са кървищата и ревностната вяра.

Андрю Гарфийлд е в ролята на войник, който иска да участва във Втората световна война, но не иска да отнема животи (включително да докосва оръжие), а само да ги спасява. Разбира се, неговите морални възгледи са много различни от тези на останалите и довеждат до множество спорове. Всичко това тества многократно вярата му, но не я пречупва.

Филмът е вдъхновен от живота на Дезмънд Дос, който е успял да спаси около 50 от войници от бойното поле, въпреки че никога не е носил оръжие.

Гарфийлд е най-хубавото нещо в този филм. Има изключително много доброта в действията му. Дори и зрителят да не споделя възгледите му, е трудно да не остане на негова страна.

Кървищата и разчленяването на войниците на бойното поле бяха очаквани. Мел Гибсън пресъздава ужасът на войната много реалистично. На моменти твърде реалистично. 

Филмът можеше да бъде изрязан на някои места. Според мен някои от сцените между Дезмънд и жена му не бяха особено добри. Или насоките бяха такива, или сценарият беше много слабо написан в тези сцени.

Радвам се, че избраха Андрю Гарфийлд за тази роля. Той е много добър актьор и е хубаво, че избира по-интересни роли напоследък.

Cafe Society

Уди Алън е един от любимите ми режисьори. Филмите му невинаги са прекрасни, може би поради факта, че ги изкарва толкова начесто. Но именно поради бързите диалози в тях и понякога трескавите сцени, намирам винаги нещо хубаво в тях.

Този не беше един от най-силните му филми, но въпреки това отново ми се стори очарователен. 

Героите се опитваха да намерят себе си в лудницата на Холивуд, докато водеха множество разговори за смисъла на всичко. За разлика от повечето женски персонажи на Уди Алън, героинята на Кристен Стюарт не беше твърде невротична. Според мен тя успяваше да уравновеси героя на Джеси Айзенберг.

Стийв Карел не ми допадна особено в този филм, но това е може би защото съм свикнала да го виждам в чисто комична светлина.

Историята беше интересна. На моменти се откъсваше от Холивуд и се занимаваше със семейството на главния герой в Бронкс. Това беше сравнително разпокъсано, но имаше закачлив хумор.

Най-хубавото в този филм бяха костюмите и обстановката. Много добре бяха пресъздали атмосферата на 30те години. 

Флорънс / Florence Foster Jenkins

Флорънс е филм, вдъхновен от реалния живот на Флорънс Фостър Дженкинс - страстен любител на оперната музика в Ню Йорк през 30те и 40те години на миналия век. Въпреки факта, че не е можела да пее, това не я е спирало да преследва мечтите си и изнася големи концерти.

От чисто любопитство намерих някои записи от концерти на Флорънс. С радост мога да кажа, че във филма звучеше в пъти по-фалшиво, разбира се, за комедиен ефект.

Посланието на филма е много позитивно и вдъхновяващо - да преследваш мечтите си и правиш това, което ти доставя удоволствие, независимо от чуждото мнение.

Мерил Стрийп се справя отлично (не че това е изненада), но най-интересна е връзката й с героя на Хю Гант. Той се опитва по всякакъв начин да скрие лоши рецензии от нея и да продължи да подхранва фантазията й, че е добра певица. Имаше нещо много очарователно в техните сцени.

Саймън Хелберг (Хауърд от The Big Bang Theory) беше почти неузнаваем като пианиста в този филм. Беше интересен и много забавен персонаж. Според мен най-хубавата сцена във филма е с него и Мерил Стрийп - тиха сцена в неговия апартамент, в която двамата заедно свирят на пиано, докато камерата бавно се отдалечава от тях.

Филмът успява да накара зрителя да се привърже към Флорънс. Страстта, с която тя слуша, говори за музика и организира концерти, е пленяваща. Тя е добра и всеотдайна душа и както мъжа й Синклер, така и публиката иска нейният свят да остане все така щастлив и лишен от тревоги.