Lion е филм, вдъхновен от истинската история на малко индийско момче, което се изгубва в оживената Калкута, далеч от родното си градче. Той е осиновен от двойка австралийци и 25 години по-късно се опитва да намери истинското си семейство. Въпреки че това е един от задължителните филми по истински случаи, което излизат в периода на филмовите награди, историята е много въздействаща и прекрасно направена.
Младият Сару се играе от Съни Пауар, който се справя повече от отлично - има огромна невинност, но и ранимост в изпълнението му. През първата половина на филма той е в центъра на събитията. Разговорите между него и по-големия му брат са много реално представени и емоционални. Най-впечатляваща е историята, когато проследява лутането на младия Сару из оживената и опасна Калкута. Всичко е представено много опасно, огромно и страшно - точно както би го видяло едно малко дете.
Много деца актьори се представят посредствено, особено в първото си участие. Тук това не е така. Смея да кажа, че бях много по-инвестирана в историята, докато младият Съни играеше Сару, отколкото когато Дев Пател пое тази роля по-късно.
Никол Кидман и Дейвид Уенхам се справиха много добре в ролята си на приемните родители на Сару. Те, както и Руни Мара според мен бяха добри поддържащи персонажи, но на моменти нямаше много голяма нужда от тях. Присъствието на персонажа на Мара във филма не допринасяше почти нищо към историята. От тази гледна точка съм убедена, че ако филмът не е следвал толкова ревностно реалния живот на Сару, а си е дал малко свобода, историята щеше да бъде малко по-стегната. Но това е много малък минус, тъй като крайният резултат е силно въздействащ и емоционален филм.
Тъжен е фактът, че много малки деца в Индия имат същата съдба като Сару, при множеството от тях тя не е с толкова щастлив край. Филмът обръща вниманието на зрителя към този проблем. Също така той разглежда по много добър начин темата за времето - как то минава неусетно и ние нямаме почти никакъв контрол над него, но трябва да ценим най-много настоящия момент.
Младият Сару се играе от Съни Пауар, който се справя повече от отлично - има огромна невинност, но и ранимост в изпълнението му. През първата половина на филма той е в центъра на събитията. Разговорите между него и по-големия му брат са много реално представени и емоционални. Най-впечатляваща е историята, когато проследява лутането на младия Сару из оживената и опасна Калкута. Всичко е представено много опасно, огромно и страшно - точно както би го видяло едно малко дете.
Много деца актьори се представят посредствено, особено в първото си участие. Тук това не е така. Смея да кажа, че бях много по-инвестирана в историята, докато младият Съни играеше Сару, отколкото когато Дев Пател пое тази роля по-късно.
Съни Пауар като Сари
Никол Кидман и Дейвид Уенхам се справиха много добре в ролята си на приемните родители на Сару. Те, както и Руни Мара според мен бяха добри поддържащи персонажи, но на моменти нямаше много голяма нужда от тях. Присъствието на персонажа на Мара във филма не допринасяше почти нищо към историята. От тази гледна точка съм убедена, че ако филмът не е следвал толкова ревностно реалния живот на Сару, а си е дал малко свобода, историята щеше да бъде малко по-стегната. Но това е много малък минус, тъй като крайният резултат е силно въздействащ и емоционален филм.
Тъжен е фактът, че много малки деца в Индия имат същата съдба като Сару, при множеството от тях тя не е с толкова щастлив край. Филмът обръща вниманието на зрителя към този проблем. Също така той разглежда по много добър начин темата за времето - как то минава неусетно и ние нямаме почти никакъв контрол над него, но трябва да ценим най-много настоящия момент.
Няма коментари:
Публикуване на коментар