събота, 20 май 2017 г.

King Arthur: Legend of the Sword / Крал Артур: Легендата за Меча


Крал Артур: Легендата за Меча е нов прочит на добре познатата ни история. В много аспекти това, което представя филмът е предисторията на крал Артур, показана през погледа на режисьора Гай Ричи. 

Филмът е изключително интересен, забавен и действието му се развива с много бързо темпо. Но по своята същност е типичен филм на Гай Ричи. Съществуват множество бързи, леко хаотични монтажи. Героите разказват историите си в разбъркан ред с множество преплитане на версиите. Диалозите са повече от отлични - едно от най-добрите неща във филма. Ако обаче зрителят не е любител на режисьора, надали ще му допадне и този филм.

В този вариант на историята крал Артур (Чарли Хънам) успява да избяга от кралството по време на преврат, воден от Вортигерн (Джъд Лоу). Той е отгледан в бордей, след което получава много полезни умения, като уличен бой и обмяна на стоки. Междувременно самопровъзгласилият се крал Вортигерн увеличава все повече своята власт. Мечът Екскалибур се появава от речните дълбини и по странно стечение на обстоятелствата Артур намира своя път до него. 


                          Част от съпротивата и крал Артур

Във филма част от бившата свита на бащата на Артур създават съпротива срещу крал Вортингер. Съпротивата е малобройна и трябва да разчита на хитрост, за да се изправи срещу противника си. Ръководител на тази група е Бедивере (Джимон Хансу), който имаше много добра химия с Чарли Хънам. Актьорите определено са се забавлявали на снимачната площадка. Ейдън Гилън (Littlefinger от Игра на Тронове) има малка роля, която е много забавна на моменти.

Джъд Лоу в ролята на крал Вортигерн

Чарли Хънам се справя много добре с ролята на Артур. Героят му има достатъчно развитие и също така много добро чувство за хумор, въпреки странните ситуации, в които е въвлечен. Но най-много в целия филм се откроява Джъд Лоу (който според мен трябва по-често да играе злодеи). Той е много зъл, изключително плашещ на моменти, без да превръща героя си в карикатура. Една от най-добрите сцени с Джъд Лоу е семпла, в нея той просто седи на ръба на маса и яде плод, докато наблюдава пленници. Със самото си присъствие успява да покаже колко зъл и заплашителен може да е неговия персонаж.

Астрид Бърджис-Фрисби като безименната магьосница

Най-слабата част от филма е определено горепоказаната магьосница. Нейното участие в историята е сравнително важно, но актрисата играеше изключително зле и беше най-лошото нещо във всяка сцена (в която имаше някакви реплики). 

Музиката на филма е прекрасна - съдържа ритми, които не бих свързала първоначално с история за крал Артур, но допълва цялостното усещане на филма. Хуморът и бързите диалози са най-силната част тук, както и във всеки филм на Гай Ричи. Не бих казала, че има скучни сцени в целия филм. Единствено към края се засилва употребата на ефекти, но това трябва да се очаква в този жанр. 

Крал Артур: Легендата за Меча е много добра интерпретация на стара история, с множество екшън, шеги и бързи сцени. Със сигурност е добре изкарано време в кино залата!




петък, 19 май 2017 г.

The Circle / Кръгът


Кръгът разказва една сравнително реалистична история, в която в близкото бъдеще компанията Кръгът (смесица между Гугъл и Фейсбук) се разраства главоломно и започва да заема все по-голяма роля в живота на хората. Мей (Ема Уотсън) започва работа в тази компания с помощта на приятелката си Ани (Карън Гилиън). Бързо увлечена в ентусиазма на Кръга, Мей започва да следва идеологиите на създателите на компанията - изиграни от Том Ханкс и Патън Освалд, и така стига до някои прекомерни крайности.

Историята на филма не е лоша, идеите са интригуващи. Но основният проблем е в тяхното развитие - те никога не се задълбочават прекалено много, нито довеждат историята до някакво развитие. Има няколко драматични момента във филма, но те нямат необходимата тежест. Том Ханкс участва във филма, за да води няколко речи (филмът основно се състои около речи и дискусии), но няма истинска тежест от цялото това обсъждане.

Ема Уотсън е много добра в тази роля. Героинята й, за съжаление, няма особено голямо развитие през целия филм. Отношенията й с героите на Джон Бойега и Елар Колтрейн би трябвало да направят персонажа й много по-завършен, но това така и не се случва.

От друга страна, героинята на Карън Гилиън не беше много добре развита според мен. В началото на филма тя е представена като голяма работохоличка, след което претърпява нещо като нервен срив и се променя напълно. Именно в тази нейна промяна филмът ме изгуби. Бяха се престарали с грима и прическата й, за да покажат падението на героинята. Това е нормален подход, но винаги е твърде нереалистично направен във филми.

(Карън Гилиън и Ема Уотсън в "Кръгът"

Джеймс Понсот е много добър режисьор. Предишните му филми са малки, но много силни - The Spectacular Now и Smashed. В тях също има много малък актьорски състав, което обаче помага много за развитието на историята. Тук имах чувството, че нито един от героите не беше добре изграден.

Кръгът можеше да е малък, но много силен филм, който да служи като предупреждение за употребата и прекомерното ни доверие към социалните мрежи. В крайна сметка се оказва сбор от красиви актьори, които обсъждат интересни теми (но не съвсем задълбочено), без реална развръзка в цялата история. Филмът не е загуба на време, но според мен не е задължително да се гледа (особено на кино).

неделя, 7 май 2017 г.

Guardians of the Galaxy vol. 2 / Пазителите на Галактиката 2

Марвел продължават да развиват своята филмова вселена. В това продължение на Пазителте на Галактиката Питър Куил (Крис Прат) се опитва да опознае баща си (Кърт Ръсел). Съществува една странична история, в която той и неговите приятели са гонени от Суверените, но тя е там само заради екшъна. Ролята на това продължение не е просто да е по-шумно и да има повече екшън, а да изгради героите повече. Доволна съм, че Джеймс Гън и студиото са решили да предприемат този подход към втората част. От опит знаят (Железният Човек 2, например), че повече екшън не означава по-добър филм.

Появяват се нови персонажи в историята. Не само споменатият вече баща на Куил - Планетата Его, но и Мантис, която е важна част от екипа. Дракс и Мантис имаха няколко сцени заедно, които бяха изключително забавни - развиха персонажа й и затвърдиха още по-добре хумора на Дракс.

Предисторията на Небула и Гамора е развита и в този филм. Въпреки преиграването на Карън Гилиън в тази роля съм монго доволна от доизграждането на персонажа й. Силно се надявам тя да се появи отново в Infinity War!

(Карън Гилиън в ролята на Небула)

Крис Прат и Кърт Ръсел имат добра химия, героят на Питър Куил получава най-много развитие благодарение на тази история. Но най-добрите моменти от филма имаше Янду (Майкъл Рукър). Неговата история беше не само най-трогателна, но и той помогна много за доизграждането на персонажа на Ракетата (двамата са еднакво откачени и трагикокомични, за щастие имаха няколко сцени заедно).

Янду (Майкъл Рукър) и Ракетата (озвучен от Брадли Купър)

Марвел са наясно коя е аудиторията им, както и имат пълна вяра в своите способности като филмово студио. Поради тази причина по кината излизат филми като Пазителите на Галактиката - забавни, откачени и на моменти изключително емоционални. Поредицата не е за всеки, но определено е една от най-силните на студиото.

Фимът има 5 сцени преди, измежду и след финалните надписи. Само една от тези сцени има огромно значение за следващи филми с Пазителите (и може би Infinity War), но препоръчвам да останете до самия край и да изгледате всяка една сцена.