вторник, 21 февруари 2017 г.

Live By Night / Те живеят в нощта

Бен Афлек може да е страхотен режисьор. Показвал го е с The Town и Арго. Според мен се справя в пъти по-добре като режисьор, отколкото като актьор. Новият му филм изглеждаше страхотно, а и след предишните две попълнения беше задължително да гледам и Те живеят в нощта.

За разлика от The Town и Арго обаче този филм е на места разпокъсан. В стремежа си да покаже голям период от живота на главния герой, историята не върви достатъчно плавно както в предишните два. Това не означава, че сама по себе си историята не е увлекателна или добре направена. Но очаквах малко повече.

Героят на Бен Афлек е дребен престъпник, който постепенно е въвлечен в мафиотска война и в последствие се превръща в голям гангстер. През цялото развитие на неговата "кариера" се повтаря темата за цикличността на живота и как всичко лошо, което някога си направил, задължително ще се върне.


Бен Афлек, разбира се, играе много добре ролята си на младия гангстер Джо и не засенчва останалите актьори в сцените им заедно. Според мен най-впечатляващи изпълнения имат Сиена Милър (която е почти неузнаваема в този филм), Брендън Глийсън и Крис Купър. Глийсън участва за много кратко във филма, като измъчения баща на Джо, но участието му е започнящо се. Ел Фанинг също има интересна роля във филма, нейният персонаж претърпява голяма промяна. За съжаление не мога да кажа същото за ролята на Зоуи Салдана, от която очаквах повече.

Много описания на сюжета включват ролята на Ку Клукс клана във филма като основна. Това определено не е така, но появата им е много впечатляваща и променя мудността във второто действие.

Филмът има много добри идеи, които до голяма степен са представени адекватно. Проблемът, който аз имам с Те живеят в нощта, е, че самата история можеше да е много по-стегната, но това се наблюдава в много нови американски филми.

петък, 17 февруари 2017 г.

The Great Wall

Първият трейлър за този филм беше изключително зле направен и подвеждащ - показваше Мат Деймън да предвожда войска китайци в битка на Великата Стена. За щастие вторият трейлър внесе малко яснота в историята и успокои вечно готовата за оплаквания интернет среда. Мат Деймън нямало да играе азиатски персонаж, а объркан бял човек, който случайно попада в чужда война. Това, което успя да привлече мен в този филм, бяха основно дизайните на броните на войниците и на животните. 

За нещастие филм без една американска филмова звезда и две-три други разпознаваеми лица (за предпочитане бели) не може да бъде пуснат по кината, защото масовата публика надали би искала да гледа само азиатци. Плакатът тук е посредствен, както и останалите, но поне показва истинската маркетингова стратегия на този филм - Мат Деймън. Холивудска му работа!

Но всички това настрана, според мен подобен филм може да се гледа само на голям IMAX екран с много шум и много пуканки. Както и очаквах, екшънът и дизайните на броните си струваха.

Първата половина на филма много добре представя организацията на китайската армия, подготовката й за битката с тези непознати създания. Появата на чудовищата е също много интересна, но самите те можеха да бъдат много по-добре анимирани. Все пак в началното изграждане на историята има голяма доза неизвестност и съспенс, не само безмозъчно кълцане на хора и чудовища. Но втората половина от филма се проточи твърде много и имаше ненужни странични истории с Уилям Дефо и Педро Паскал, които можеха спокойно да бъдат изрязани от филма.

Много се зарадвах да видя отново Педро Паскал (след Game of Thrones). Едно от най-хубавите неща във филма беше химията му с Мат Деймън. Наистина може да се повярва на тези двамата, че са приятели от твърде много време и по неволя са заедно.


Имаше много добри изпълнения сред азиатските актьори. Кени Лин за съжаление не беше използван достатъчно. Повечето от войниците и генералите не бяха особено добре развити като персонажи. Най-много се отличаваше Тианг Джинг, която като красива азиатка дори имаше леко романтична история с героя на Мат Деймън.


Героят на Мат Деймън придоби най-голямо развитие през целия филм - от мъж, търсещ пътя си, който е правил всичко досега за пари, се превръща най-накрая в човек с цел в живота. Но в крайна сметка и този филм, както много други преди него, разказват история за "белия спасител", който помага на обърканите и отчаяни чужденци. 

Възможно е първоначалната история да е била много по-добра, преди да е била изменена от студиото. Според мен можеха да се изрежат много неща и да се получи по-кратък и смислен филм, но все пак има и хубави страни - интересни екшън сцени, които си заслужават надценката за 3д билета.

Adeus, Pai / Goodbye, Father (1996)

Очарователно португалско филмче!

Историята се развива около едно 14-годишно момче, Фелипе, което се чувства пренебрегнато от баща си, който е винаги зает с работа. Но един ден научава, че ще прекара цялата лятна ваканция с него. Желанието на бащата е да навакса изгубеното време със сина си, защото е неизлечимо болен и не му остава много време.

Филмът не е прекалено драматичен, въпреки привидно тежката тематика. Има много тъжни моменти, но в основата си историята разглежда израстването на младия Фелипе и засилването на връзката баща-син. 

Алфонсо Пиментел играе младия Фелипе с безгранична наивност и много чар. Младият актьор е и разказвачът на тази история, което я прави още по-въздействаща и лична. По време на ваканцията Фелипе не само се сближава с баща си, но и се влюбва и намира нови приятели. 


Всичко в този филм е представено по много чаровен и приятен начин.


Алфонсо Пиментел (Фелипе) и Жуел Лагарто (бащата)

Режисурата е много добра. Използват се ярки цветове за придаване на един магически облик на всяка сцена. Историята има интересен обрат в края, който истински ме впечатли. Това е един от многото филми за подрастващи, но разглежда този важен момент от живота по много истински и интересен начин, всеки би успял да разпознае себе си в него. 
Определено заслужава да се гледа!

неделя, 5 февруари 2017 г.

Lion

Lion е филм, вдъхновен от истинската история на малко индийско момче, което се изгубва в оживената Калкута, далеч от родното си градче. Той е осиновен от двойка австралийци и 25 години по-късно се опитва да намери истинското си семейство. Въпреки че това е един от задължителните филми по истински случаи, което излизат в периода на филмовите награди, историята е много въздействаща и прекрасно направена.

Младият Сару се играе от Съни Пауар, който се справя повече от отлично - има огромна невинност, но и ранимост в изпълнението му. През първата половина на филма той е в центъра на събитията. Разговорите между него и по-големия му брат са много реално представени и емоционални. Най-впечатляваща е историята, когато проследява лутането на младия Сару из оживената и опасна Калкута. Всичко е представено много опасно, огромно и страшно - точно както би го видяло едно малко дете.

Много деца актьори се представят посредствено, особено в първото си участие. Тук това не е така. Смея да кажа, че бях много по-инвестирана в историята, докато младият Съни играеше Сару, отколкото когато Дев Пател пое тази роля по-късно.

Съни Пауар като Сари

Никол Кидман и Дейвид Уенхам се справиха много добре в ролята си на приемните родители на Сару. Те, както и Руни Мара според мен бяха добри поддържащи персонажи, но на моменти нямаше много голяма нужда от тях. Присъствието на персонажа на Мара във филма не допринасяше почти нищо към историята. От тази гледна точка съм убедена, че ако филмът не е следвал толкова ревностно реалния живот на Сару, а си е дал малко свобода, историята щеше да бъде малко по-стегната. Но това е много малък минус, тъй като крайният резултат е силно въздействащ и емоционален филм.

Тъжен е фактът, че много малки деца в Индия имат същата съдба като Сару, при множеството от тях тя не е с толкова щастлив край. Филмът обръща вниманието на зрителя към този проблем. Също така той разглежда по много добър начин темата за времето - как то минава неусетно и ние нямаме почти никакъв контрол над него, но трябва да ценим най-много настоящия момент.