сряда, 24 юни 2020 г.

Дегустационни бележки: 17.06 Братанов – Чистият тероар/Вината без дъб



Преди няколко дни, на 17.06, Vino Orenda Wine Shop домакинства интересна вертикална дегустация на изба Братанов. Този път фокусът бе върху показването на чистия тероар, а именно как вина от сортовете Шардоне и Сира могат да се развият през годините, без да са отлежавали в дъб. Споделям ви моите бележки от дегустацията.

Изба Братанов е семейна изба, разположена в Южен Сакар – топъл и много благоприятен регион за оглеждане на вино. От 2006 година насам семейство Братанови се стремят да покажат истинския характер на вината от този така плодороден регион. Дегустацията води техният енолог – прекрасната Мария Стоева, започнала образованието си в  Пловдивския университет, дипломирала се в Бургундия Франция и работила пак там, но в Бордо и Шабли.

Sur lie
Този френски термин посочва отлежаване на вината  върху „фините утайки“. Това са дрожди, които умират след ферментацията и се утаяват на дъното на съда. Техните клетки са богати на микроелементи, протеини и витамини. Това обогатява вкусовите характеристики на виното и е благоприятно за човешкото здраве.
Дрождите могат най-общо да се разделят на два вида – култивирани и диви. Първите са селектирани от един вид, които се продават свободно на пазара. Дивите се развиват заедно с гроздето през целия цикъл на узряване и могат да бъдат най-различни видове. Употребата им е рискова тъй като резултатът до известна степен е непредвидим. За сметка на това те могат да придадат много комплексни вкусове и аромати на виното.

Sans Barrique е още един френски термин, който посочва, че виното е без дъбово отлежаване. 

Дегустирани бяха 4 реколти Шардоне сюр ли, 3 реколти Сира сан барик, както и ново розе на изба Братанов.

1.       Bratanov Chardonnay Sur Lie 2018:
Цвят на слама. Ароматът е много лек и цветист. Вкусът е плодов - бяла праскова. Има дълъг послевкус, усеща се мазнота. Виното е отлежавало на фините утайки 4-5 месеца, за да се отделят хранителните вещества от умрелите дрожди, то е направено от Шардоне от два масива на избата. За това вино е използвано грозде от варовикови почви, така сепсе развитието на минералност.

2.       Bratanov Chardonnay Sur Lie 2017:

Цветът е слама със златисти отенъци. Притежава по-изразен аромат от реколта 2018. Усещат се бели цветя. Вкусът е на костилкови плодове и масло. Дълъг послевкус със сладки отенъци.
[photo by Arian Shkaki]


3.       Bratanov Chardonnay Sur Lie 2016:
Цветът тук е на бледа слама. Ароматът е на смокиня, има цветисти нотки, но слаб. Усещат се сливи и отново смокини на вкус. Послевкусът е къс. През 2016 година дъждовното време е довело до по-ранен гроздобер от обикновено. Виното е отлежавало 4 месеца върху утайките.

4.       Bratanov Chardonnay Sur Lie 2015:
Цветът е на светла слама. Има аромати на билки и костилки. Вкусът е прасковена костилка с билкови нотки, средно дълъг послевкус. Усеща се лека сладост от сушени плодове.

5.       Премиерата на новото Bratanov Pamplemousse Rose 2019:
Името означава грейпфрут, който присъства както в цвета на розето, така и в неговия вкус. Интересен сепаж от сортовете Мерло, Каберне Совиньон и Сира. Тези три сорта узряват по различно време, но тук са обрани заедно им събрани преди ферментацията. Сортът Каберне Совиньон се използва за пръв път от избата, той придава нежните вкусове на грейпфрут. Мерлото дава на розето една много приятна ягодова свежест, докато сортът Сира се усеща със своите черни плодове и лека киселинност на горска ягода.



6. Syrah Sans Barrique 2017:
Цветът е тъмно червен. Ароматът е на сладък пипер, както и йодни нотки. На небцето се усещат сякаш току-що препечена червена чушка в топъл септемврийски ден. Присъства и типичният сладък послевкус. Със сигурност фаворитът ми от представената сира без дъб от изба Братанов.

[photo by Arian Shkaki]

7. Syrah Sans Barrique 2016:
Това вино е в топ 20 на Дивино за 2019 година, както и в BestBuy селекцията им. Цвят – червен с виолетови нюанси. В аромата преобладават черни плодове, както и землисти нотки. На вкус отново присъства червен пипер, но и виолетки, преобладаващи и в послевкуса.


8. Syrah Sans Barrique 2015:
Тук цветът е светлокеремидено, с тъмно червени нюанси. Ароматите са на сушени пиперки. На вкус могат да се усетят опушено месо и тютюн.



Много интересно развитие показаха вината, отлежавали върху фините утайки, както тези от сорта Шардоне, така и от Сира. Надявам се в бъдеще да се произвеждат повече такива вина, за да се наблюдават истинските черти на сортовете. Виното е жив организъм и винаги може да ни изненада приятно със своето развитие във времето.

четвъртък, 18 юни 2020 г.

Как да изберем вино, което ни харесва?



Като дългогодишен любител на виното, работещ от две години професионално в тази сфера, съм ставала свидетел на многото въпросителни, които имат хората при неговото избиране. Ключът в избора на вино, което ни харесва, е да решим какво търсим и какво искаме да постигнем с него. При избор на вино е много важно да си отговорим на въпроса ЗАЩО. Защо искаме да се спрем на определено вино, какъв е поводът? От там и цената, и видът стават по-ясни. Дали искаме да впечатлим гости?  Дали купуваме вино за ежедневна консумация? Дали търсим романтика и разпалване на страстите?

При търсене на вино за собствена употреба личните вкусове са водещи. Малко са тези, които могат да рискуват с ново нечувано вино всеки път. Повечето хора се спират на едно и също, понякога докато не бъде изчерпано от производителя. Ако сме пили лошо бяло вино в началото на нашето винено пътешествие, то категорично ще го избягваме с оправдания като „не е за нас“ или „много е сладко“. Някои червени вина също можем да избягваме със здравословни обяснения или страх да открием твърде голяма тежест или „горчилка“. Въпреки увеличаващото се търсене на розе все още има хора, отказващи да го приемат за истинско вино.

Разбира се, жаждата също е от значение. Феновете на вино в кутия (2, 3 или 5 литра) са многобройни и в повечето случаи търсят най-изгодното вино в най-голямо количество. В сегашната обстановка общата консумация на алкохол се увеличи, а с нея също и търсенето на вино в кутия. Моите наблюдения са, че това помогна  на много домакинства да преживеят тези месеци на изолация. И въпреки това има много хора, които още са на мнение, че вино, което не е в бутилка, е много по-ниско качество. И, да, това беше така преди години, но вече е далеч от реалността.

По-склонни сме да изберем скъпо вносно вино за гости и приятели, особено ако се виждаме с тях рядко. По същата причина ние държим домът ни да е по-чист от обикновено, а софрата – добре наредена. В подобни ситуации видът идва на първо място. Желанието ни да впечатляваме тук се изразява в избор на популярни маркови вина, които се свързват с престиж. Разбира се, важно е и с какъв бюджет разполагаме, но асоциацията с този по-различен, може би по-хубав начин на живот, който представя дадена чуждестранна изба, е много търсена при посрещането на гости.

В други случаи, като например впечатляването на потенциална половинка, е много важно да решим каква роля ще има виното на трапезата ни. Ако е главна, виното ще е фокусът на вечерта, то тогава е хубаво да се позовем на нашите вкусове, бюджет и също така колко бихме желали да изпием. А ако е поддържаща роля, надяваме се виното да направи срещата ни по-приятна, бих казала, че се водим повече от цената, отколкото от нещо друго.

Така добре известните насоки за консумацията на вино спрямо времето: бяло и розе през лятото, червено – зимата, са само лек ориентир. Те никога не трябва да идват преди индивидуалните предпочитания. С други думи, трябва да слушаме душата си. Ако на нея й се пие червено вино в летен ден, то това и ще пием. Има много италиански червени сортове, които подхождат много добре и на топло време – примитиво, канонау, санджиовезе например. От друга страна много бели вина, като шардоне и ризлинг, могат да предложат плътен вкус и наситени аромати, които да са страхотна компания в дъждовно време.

А когато се купува вино за ежедневно удоволствие, за самите нас, винаги е най-лесно да се спрем на познатото. Много хора не обичат да излизат от зоната си на комфорт и при консумацията на вино. Съществува риск от разочарование, от непознати и несигурни вкусове. Вероятността да открием нов любим сорт или винопроизводител също е толкова  голяма, но много често се пренебрегва за сметка на опасенията. Нашият собствен опит е от  огромно значение. Разочарованието дори само от едно вино може да доведе до избягване на всичко от дадена изба в бъдеще.

Уважавам хора, които желаят да експериментират. Все пак вкусът ни за вино се развива по този простичък, но така приятен начин – с  пиене.

Като за финал, мога да предложа български вина, подходящи за различни поводи:
-          При посрещане на гости с приготвена богата трапеза с предимно местни ястия вино като Enira Grand Cuvee би било прекрасно. Изключителен червен бленд от сортовете Мерло, Каберне Совиньон, Пти Вердо и Сира, който може да впечатли дори скептици към българските вина

-          Розе Мария Прайвът Ризърв 2018 на изба Братанов е тъмно на цвят и много плътно розе от сорта Сира. Това вино е страхотно за дъждовни вечери, особено в комбинация с пилешки ястия.



-          За романтична вечеря с половинката предлагам Гергана на изба Царев Брод. Това е ароматно, но и много леко вино, което може да се консумира и без храна. Ако половинката предпочита балончета, същата изба имат и много освежаващо естествено пенливо вино Pét-nat от сорта Ризлинг.


-       За ежедневна употреба има някои страхотни вина в кутия на изби като Варна, Better Half, Вила Басареа и Кортен. Качеството не се различава от това в бутилката. Ако все пак предпочитате вино в бутилка, то страхотно съотношение цена-качество предлагат вината на изби като Братанов, Старо Оряхово, Върбовка и Боровица.


Моят съвет е да търсите вина от местни сортове, които предлагат българските изби. Разнообразието е изненадващо голямо.

вторник, 12 юни 2018 г.

Operación Concha (2017) / Операция "Златна раковина"

Операция златна раковина е динамичен и забавен испански филм с множество весели моменти. Историята се развива около трима мъже - филмов продуцент, режисьор и счетоводител, които се опитват да се спасят от фалит. За целта те намират мошеник, който да се представи за популярен мексикански актьор, за да им спечели повече финансиране за фиктивния филм, който правят.

Резултатът е забавна комедия, в която зрителят никога не знае кой от героите е мамещият, кой - маменият. Действието се движи бързо и вълнуващо, но на моменти се оплита в сложността на историята си и променя твърде рязко своя тон.

неделя, 27 май 2018 г.

Deadpool 2 / Дедпул 2

Дедпул е един от най-интересните комикс персонажи, най-вече заради постоянните му шеги и подигравки във всяка ситуация, в която се намира. Той се появява на голям екран сравнително късно, но в изключително подходящ момент. Пазарът е претоварен от комиксови филми и герой като Дедпул внася много нужен свеж въздух.

Както първата част, така и Дедпул 2 е изключително забавен филм, който не изгражда нищо ново, но определено оправдава всички очаквания на зрителя.  На година излизат поне три касови екранизации по комикси, от които нито една няма вече правото на самостоятелна история. За разлика от това Дедпул успява се стреми просто да развесели публиката. Определено заслужава да се гледа в пълната му прелест на голям екран.

събота, 12 май 2018 г.

Avengers: Infinity War / Отмъстителите: Война без край

Отмъстителите: Война без край е кулминацията на 10-годишните усилия на студио Марвел. Тя показва, че с търпение и много постоянство мащабните истории от комиксите могат да станат достъпни и на големия екран.

Марвел филмите през изминалите години успяха да си спечелят много голяма популярност. Те имат сходен тон, добър хумор и споделят една вселена. Подход, който не беше изпробван в такъв мащаб преди това. Тази екранна поредица накара много хора (включително и мен) да се влюбят в дотогава не толкова популярни герои.

За съжаление дори един тричасов филм, в който не се появяват важни нови персонажи, не е достатъчен, за да се разкаже цялата история. Но режисьорите, братята Русо, се справиха с трудната задача по много адекватен начин.


вторник, 24 април 2018 г.

Rampage (2018)

Скалата и генно модифицирани зверове, много разрушения в популярен американски град и сериозно изглеждащи военни. Страхотно двучасово забавление, докато се тъпчеш непрекъснато с пуканки!

Трейлърите бяха адекватни - показваха разрушения и Скалата. Дуейн Джонсън успя да си изгради през последните години стабилна поредица от екшън филми, харизмата му също продава достатъчно билети. Определено той държеше целия филм.

Резултатът е доста приятен екшън, малоумно  и ненатоварващо забавление. В третото действие започват истинските разрушения (заради които зрителят е дал парите си). Героят на Скалата е нещо като супергерой и прави всяка екшън сцена приятно вълнуваща. Радвам се, че неговата история и мотивация бяха добре изградени. 

Джордж е горилата албинос, която се превръща в чудовище. Приятелската връзка между него и Дейвис (Скалата) е много добре изградена. Филмът кара зрителя да повярва, че те са близки приятели, които държат изключително много един на друг. 

Освен Скалата, един от най-приятните и интересни човешки герои е изигран от Джефри Дийн Моргън (Watchmen, The Walking Dead). Не става напълно ясно какъв точно е героят му. Някакъв таен агент от съмнителна американска организация. Беше съпоставен много добре срещу военните, а и сцените му с г-н Джонсън бяха изключително приятни за гледане

(Дуейн Джонсън и Джефри Дийн Морган)

С това се изчерпват плюсовете на филма. За съжаление "злодеите" бяха най-досадната част от този филм. Брат и сестра, Клеър и Брет, собственици на огромна компания, която се занимава с генно инженерство. Те са толкова богати и хитри, че успяват да извършват изследванията си на космическа станция, но не успяват до края на филма да ни разкрият мотивациите си. 
(Джейк Лейси и Малин Акерман)

Брет е изключително глупав и емоционално нестабилен. Клеър, от друга страна, е истинска бизнес дама, очевидно мозъкът зад цялата им фирма. Тя през цялото време е зла, за да бъде зла. Всеки път, когато двамата се появяваха на екрана, филмът значително понижаваше своето качество. Изключително слабо написани герои. Невероятно е как четирима (4!) сценаристи не са успяли да измислят поне една адекватна мотивация за тези "злодеи". 

Не мога и да повярвам, че същата актриса, която играе Клеър, участва в Watchmen:


Друга слаба страна на филма са военните и "специалните" части, които опитват да се преборят с чудовищата. Но те се използват за безлични мишени в повечето сцени.

Филмът е отличен за свободна вечер и нужда от разпускане. Няма много смисъл в него. Има много екшън, ставащи ефекти и много чар от Скалата. Понякога и това е достатъчно.

П.С. Докато търсих информация за филма, разбрах, че е базиран на игра. Но тази връзка е нищожна. Само няколко графики в началото. И името.


вторник, 19 декември 2017 г.

Star Wars: The Last Jedi / Междузвездни Войни: Последните Джедаи

В днешно време с всичките тези продължения, римейки и рестартирания на филмови поредици е истинско предимство да си обикновен зрител.

Уви, въпреки че не съм особено запален фен на поредицата Междузвездни Войни, не можах да се насладя на Последните Джедаи.

Райън Джонсън е много добър режисьор, който определено разбира от композиции и умее да вмъква малки, но важни детайли. Смятам, че се справи много добре технически с режисирането на този филм. Проблемът беше цялостната история.

По-малко от час след гледането на Последните Джедаи не можех да се сетя за голяма част от моментите в историята. Сценарият най-вероятно е написан от десетина души с различни виждания за поредицата. На моменти приличаше на чернова, а не на завършен продукт. Имаше множество герои и странични истории, които можеха да бъдат изрязани.

Въпреки внушителното начало, филмът беше ненужно удължен с поне около час. Много съвременни филми в опита си да създадат по-внушаваща история, слагат ненужно голям ансамбъл от герои. Всеки един от тях получава екранно време (заслужено или не) в резултат на което резултатът е един много муден филм. Това се получава и тук. След няколко странни обрата в историята, които изобщо не са обяснени, бях изцяло изгубена като зрител.

Адам Драйвър и Дейзи Ридли са много добри актьори. Според мен се справиха отлично с ролите си, но при първият проблемът беше, че не му беше даден особено добър материал за работа. Кайло Рен беше сравнително търпим в предишния филм (епизод 7)´Но тук е в общи линии недоволен тийнейджър, чието поведение за 2+ часа може само да издразни зрителя.

Много съм доволна от Домнал Глийсън в този филм. Героят му не допринасяше особено за цялостната история, но поне беше изключително добро представяне на "офисен плъх" във вселената на Междузвездни войни. Не го очаквах!

Един от най-големите ми проблеми с историята е, че не отдадоха нужната почит на героинята на Кари Фишър. Имаше множество прелестни сцени, в които можеше тя да участва, а не нови непознати герои. 

От друга страна, има много прекрасни моменти, изключително добре заснети екшън сцени. Филмът е неравномерен и на моменти ненужно муден, но въпреки това има достатъчно интересни моменти за всеки вид зрител. Едно е сигурно - филмът предизвиква силни реакции!