вторник, 29 ноември 2016 г.

Moana / Смелата Ваяна

Moana е новото филме на Дисни. Поради забавно стечение на обстоятелствата името на главната героиня съвпада с една порно актриса, затова в някои страни е сменено с Ваяна. Смешен факт, който обаче не засенчва красотата на този филм.

Както вече е традиция, имаше късометражен филм в началото - Inner Workings, който въпреки красивите цветове, съм убедена, че не беше за деца. Филмчето убеждаваше зрителя да не слуша само мозъка си и да не води еднообразен живот със скучна работа, а да се наслаждава на малките неща. Много познато!

За разлика от предишни Дисни филми Смелата Ваяна включваше по-нестандартни герои и интересната култура на Полинезия, изпълнена с духове и богове. Всичко беше прекрасно и приказно! Типично в Дисни стил, разбира се, поуката на филма е да откриеш истинското си признание и да слушаш сърцето си. 

Моана беше изключително добре изградена главна героиня - упорита, забавна и много смела. За пръв път се впечатлявам до такава степен от упоритостта на Дисни герой - имах чувството, че почти нищо не може да я спре.

Полубогът Мауи също беше много интересен персонаж. Изключително изразителен и забавен, не знам дали в последствие са избрали Скалата за ролята или героят е писан за него, но беше много добра комбинация.

Разбира се, няма как да е истински Дисни филм без песни. Въпреки че не смятам, че някоя от тях може да стигне нивото на Let it go, имаше една-две, които са много запомнящи се.

В началото на трето действие имаше момент, в който съчетаниетанието на анимация и музика беше просто божествено. Чувствах се пренесена назад във времето. А в кино залата не намерих нито едно дете - само много пораснали деца, погълнати от магията на Дисни.

Последните 2-3 години съм изключително доволна от Дисни филмите. Дублажът беше на ниво и не отнемаше по никакъв начин от магията. Има някои истории, които могат да бъдат разказани най-добре чрез анимация и това беше една от тях, със сигурност!




неделя, 27 ноември 2016 г.

Conjuring 2

The Conjuring е един от любимите ми хорър филми. Джеймс Уан беше успял да придаде интересен старинен вид на сравнително стандартна история за духове.

Втората част е определено по-слаба от първата. Дори режисурата ми изглеждаше на моменти посредствена. 

Историята става истински интересна едва в третото действие. Преди това имаше твърде много изграждане, обяснения и догадки. Разбира се, нормално е за хорър филм да се отделя много време за сплашване на публиката и бавно появяване на злите духове, но имах усещането, че тук им отне повече време.

В първата част семейство Уорън се появиха при страдащото семейство много по-бързо. Сега им отне почти две трети от филма. Към края става ясно защо, но все пак ми се струва, че филмът можеше да е много по-кратък, много сцени можеха да бъдат изрязани.

Също така ефектите не бяха на ниво в някои сцени - изпъкваха неприятно. 

Беше сравнително добър хорър филм, но очаквах много повече. В крайна сметка е поредното продължение, което бледнее пред първия филм.

Fantastic beasts and where to find them

Завръщането в света на Роулинг е приятно и вълнуващо, както винаги! Поредицата от книги за момчето магьосник ме превърнаха в ревностен читател и са много важна част от детството ми. Поради тази причина нямах търпение да видя поредната история в тази вселена, макар и тя да се разива много преди появата на Хари Потър.

Този филм ми донесе подобни приятни емоции, както и първия филм преди 15 години - вълнение, радост и очарование. Филмът прелива от някакъв особен чар - от дизайна на животните, до харизмата на Еди Редмейн, до начина, по който общуват помежду си героите. 

Редмейн определено е най-добрият избор за ролята на Нют Скамандър. Толкова мил и чаровен индивид, зрителят веднага разбира как е успял да спечели доверието на животните за своята колекция.

Едва към средата на филма ми направи впечатление, че почти всички магьосници са възрастни. Гонитбите и битките между тях бяха много по-добре направени от тези в Хари Потър (с изключение може би на последните части). Интересно разграничение се получава по този начин от предишната поредица, където героите бяха предимно деца.

Първоначално не бях впечатлена от идеята за присъствието на не-маг (или мъгъл) в историята. Учудващо той се оказа един от най-интересните и забавни персонажи, изобщо не беше досаден.

Историята беше приятна. Тъй като Роулинг е писала сценария, имаше типичните за нея лека мистерия и заблуда на зрителите относно кой е злодеят.

Дизайнът на всички животни беше много добре направен. А в аймакс 3д те прескачаха извън екрана, което определено допринесе за магията на сцените.

Това беше едно много добро начало на нова поредица. Дано и останалите части са също толкова приятни!

Arrival


Arrival е един от най-добрите sci-fi филми, които съм гледала в последно време. Фокусът не е в някакви космически битки или измислени джаджи, а върху личната история на главната героиня. Ейми Адамс се справи отлично с ролята, затвърждава вярата ми в актьорските й умения.

Джеръми Ренър не беше особено важен за историята. В последствие героят му има повече развитие, но като цяло ми се стори плосък персонаж. Същото може да бъде казано и за останалите герои.

Режисурата е най-силната страна на този филм, без съмнение. Първото представяне на извънземния коръб е толкова добре изпипано - една от най-красивите сцени, които съм гледала тази година! 

С предишните си два филма Сикарио и Затворници бях убедена, че режисьорът Денис Виленюв ще се представи отлично. Това, което тези два филма имат като предимство пред Първи Контакт, е усещането за опасност и изненада. Разбира се, този филм се опита да представи цялото човечество застрашено от извънземната заплаха, но имах усещането, че всичко е претупано - работата по другите локации, сътрудничеството между хората в световен мащаб... В Сикарио героите бяха много по-малка група, но преживяванията им изглеждаха много по-реални.

Извънземните бяха много добре направени, езикът им беше изграден по интересен начин. Определено съм доволна от начина, по който бяха показали общуването между хората и извънземните.

Проблемът ми с Arrival е много малък - предсказуемостта му към края. Това ме спира единствено да смятам този филм за прекрасен и да го поставя сред моите топ 20. Въпреки това много доволна - интересна история и е поредното стабилно изпълнение от Адамс и Виленюв.


неделя, 20 ноември 2016 г.

Doctor Strange

Марвел продължават да правят развлекателни и интересни филми. Досега са имали толкова много странни неща в тяхната филмова вселена, че герой като Доктор Стрейндж не е чак толкова чудноват. Наистина в сравнение с Rocket Racoon от Guardians of the Galaxy е изключително нормален персонаж.

Историята е приблизително стандартна. Както Тони Старк, така и Стрейндж има нужда да преглътне егото си и да открие нов начин да е полезен в живота си. Къмбърбач е страхотен в ролята, не съм се съмнявала в това. 
Учуди ме колко добре се допълваха двамата с Рейчъл Макадамс. Добра двойка са, без да имат натрапчива романтична история.

Уви, злодеят за пореден път беше по-скоро за фон, но поне финалът беше една идея по-интересен от повечето подобни филми. Очаквах поредната грандиозна екшън сцена в третото действие, а се оказа по-скоро шеговит завършек на историята.

И разбира се, се появи поредният Infinity gem. Нямам търпение за финалната битка в Отмъстителите 3 и 4!