Star Wars: The Last Jedi / Междузвездни Войни: Последните Джедаи

В днешно време с всичките тези продължения, римейки и рестартирания на филмови поредици е истинско предимство да си обикновен зрител.

Уви, въпреки че не съм особено запален фен на поредицата Междузвездни Войни, не можах да се насладя на Последните Джедаи.

Райън Джонсън е много добър режисьор, който определено разбира от композиции и умее да вмъква малки, но важни детайли. Смятам, че се справи много добре технически с режисирането на този филм. Проблемът беше цялостната история.

По-малко от час след гледането на Последните Джедаи не можех да се сетя за голяма част от моментите в историята. Сценарият най-вероятно е написан от десетина души с различни виждания за поредицата. На моменти приличаше на чернова, а не на завършен продукт. Имаше множество герои и странични истории, които можеха да бъдат изрязани.

Въпреки внушителното начало, филмът беше ненужно удължен с поне около час. Много съвременни филми в опита си да създадат по-внушаваща история, слагат ненужно голям ансамбъл от герои. Всеки един от тях получава екранно време (заслужено или не) в резултат на което резултатът е един много муден филм. Това се получава и тук. След няколко странни обрата в историята, които изобщо не са обяснени, бях изцяло изгубена като зрител.

Адам Драйвър и Дейзи Ридли са много добри актьори. Според мен се справиха отлично с ролите си, но при първият проблемът беше, че не му беше даден особено добър материал за работа. Кайло Рен беше сравнително търпим в предишния филм (епизод 7)´Но тук е в общи линии недоволен тийнейджър, чието поведение за 2+ часа може само да издразни зрителя.

Много съм доволна от Домнал Глийсън в този филм. Героят му не допринасяше особено за цялостната история, но поне беше изключително добро представяне на "офисен плъх" във вселената на Междузвездни войни. Не го очаквах!

Един от най-големите ми проблеми с историята е, че не отдадоха нужната почит на героинята на Кари Фишър. Имаше множество прелестни сцени, в които можеше тя да участва, а не нови непознати герои. 

От друга страна, има много прекрасни моменти, изключително добре заснети екшън сцени. Филмът е неравномерен и на моменти ненужно муден, но въпреки това има достатъчно интересни моменти за всеки вид зрител. Едно е сигурно - филмът предизвиква силни реакции!

Valerian and the City of a Thousand Planets / Валериан и градът на хилядите планети

Велериан и градът на хилядите планети е филм, базиран на популярна графична новела. Историята се развива в бъдещето на пренаселена космическа база - дом за всякакъв вид създания, които живеят в хармония. След мистериозна заплаха за станцията двамата най-добри космически супер войници/агенти са извикани, за да помогнат.

Привидно историята изглеждаше интересно, кадрите от трейлърите са също много внушителни, а и Люк Бесон има добри попадения като режисьор. 

Филмът е красив и лековат, много вълнуващ на моменти. Показва множество различни създания и светове, има някои страхотни сцени. 

Най-големият му проблем е тоталната липса на химия между двамата главни герои. Дейн Дахан и Кара Делъвин са показали, че могат да са много добри актьори (единият малко повече от другия), но в този филм нито един от тях нямаше представа какво прави и бяха грешно избрани за ролите.

Кара Делъвин и Дейн Дахан във Валериан

Цялостната история нямаше особено стегната конструкцията. Съществуваха две кратки сцени преди започването на основната нишка, които сигурно трябваше да покажат на зрителя колко добри агенти са двамата. Това, което обаче стана ясно, бяха невероятните ефекти - особено в сцената с пазара, който се намира в друго измерение.

Филмът е наистина прелестен на външен вид. Много от дизайните на извънземните са повече от добри. Дори трите малки създания (тип Jar Jar Binks), които трябваше да са забавните персонажи във филма не бяха толкова дразнещи, колкото се очаквашe. Рияна имаше няколко кратки сцени, в които се справи много добре.

Създанията от планетата Мюл

Клайв Оуен беше адекватен в ролята на вманиачен военен командир. Но от всички най-много се забавляваше в ролята си Ийтън Хоук, който играеше собственик на бордей.

Клайв Оуен във Валериан

Всеки път, когато имаше сцена с някои от главните, филмът ставаше все по-малоумен и неволно смешен. Нито Дейн, нито Кара имаха представа как да четат диалога си, нито как да комуникират помежду си. Дейн Дахан определено не може да играе космически каубой/супер войник/агент, но най-лошото е, че от сцена в сцена реакциите на героя му се променяха. Силно се надявам да не е така и в графичната новела!

Валериан и градът на хилядите планети е достатъчно красив и вълнуващ филм, за да се гледа на кино, определено помага за разпускане след дълъг ден (макар и на моменти да се опитва да се взима твърде насериозно).

Spider-Man: Homecoming / Спайдърмен: Завръщане у дома

Спайдърмен се завърна при Марвел! Е, не официално, но поне вече може да дели екрана с Отмъстителите. Героят винаги ще е изключително популярен и в борбата за филмови права изобщо не трябва да е изненадващо, че това е третата филмова поредица за него.

За щастие Марвел спестяват цялата трагична история с чичо Бен, но тоталното му изрязване от филма беше странно. Има много герои, които са променени, което може би ще издразни някои отдадени фенове. Но нека припомним, че това е адаптация на комикс. А в комиксите за Спайдърмен не липсват странности!

Том Холанд се справя отлично в ролята на Спайдърмен - има много хумор и чар. Ако увеличат опасностите, срещу които се изправя в следващите филми, съм убедена, че може да покаже още повече от уменията си. Останалите деца във филма също се справяха много добре. Сцените в училището опеделено бяха адекватно направени.

Без съмнение най-силната страна в тази история е злодеят. Майкъл Кийтън е невероятен в ролята на Лешояда - Марвел злодей, който има лични причини и връзка с героя, а не се опитва просто да завладее света. Повечето силни сцени с участието на Кийтън нямат никакви ефекти и разчитат единствено на разговорите му с Холанд. 

Макъл Кийтън в ролята на Лешояда

Употребата на Тони Старк беше минимална във филма, което остави Спайдърмен във фокуса на историята през цялото време. Хепи (Джон Фавро) имаше по-голяма (и по-забавна) роля. Много добро решение!

Това определено е един от по-добрите филми за Спайдърмен. Радвам се, че е част от по-голяма филмова вселена, но историята сама по себе си беше добре направена. Нямам търпение да видя какво ще направят в следващата част!

King Arthur: Legend of the Sword / Крал Артур: Легендата за Меча

Крал Артур: Легендата за Меча е нов прочит на добре познатата ни история. В много аспекти това, което представя филмът е предисторията на крал Артур, показана през погледа на режисьора Гай Ричи. 

Филмът е изключително интересен, забавен и действието му се развива с много бързо темпо. Но по своята същност е типичен филм на Гай Ричи. Съществуват множество бързи, леко хаотични монтажи. Героите разказват историите си в разбъркан ред с множество преплитане на версиите. Диалозите са повече от отлични - едно от най-добрите неща във филма. Ако обаче зрителят не е любител на режисьора, надали ще му допадне и този филм.

В този вариант на историята крал Артур (Чарли Хънам) успява да избяга от кралството по време на преврат, воден от Вортигерн (Джъд Лоу). Той е отгледан в бордей, след което получава много полезни умения, като уличен бой и обмяна на стоки. Междувременно самопровъзгласилият се крал Вортигерн увеличава все повече своята власт. Мечът Екскалибур се появава от речните дълбини и по странно стечение на обстоятелствата Артур намира своя път до него. 

                          Част от съпротивата и крал Артур

Във филма част от бившата свита на бащата на Артур създават съпротива срещу крал Вортингер. Съпротивата е малобройна и трябва да разчита на хитрост, за да се изправи срещу противника си. Ръководител на тази група е Бедивере (Джимон Хансу), който имаше много добра химия с Чарли Хънам. Актьорите определено са се забавлявали на снимачната площадка. Ейдън Гилън (Littlefinger от Игра на Тронове) има малка роля, която е много забавна на моменти.

Джъд Лоу в ролята на крал Вортигерн

Чарли Хънам се справя много добре с ролята на Артур. Героят му има достатъчно развитие и също така много добро чувство за хумор, въпреки странните ситуации, в които е въвлечен. Но най-много в целия филм се откроява Джъд Лоу (който според мен трябва по-често да играе злодеи). Той е много зъл, изключително плашещ на моменти, без да превръща героя си в карикатура. Една от най-добрите сцени с Джъд Лоу е семпла, в нея той просто седи на ръба на маса и яде плод, докато наблюдава пленници. Със самото си присъствие успява да покаже колко зъл и заплашителен може да е неговия персонаж.

Астрид Бърджис-Фрисби като безименната магьосница

Най-слабата част от филма е определено горепоказаната магьосница. Нейното участие в историята е сравнително важно, но актрисата играеше изключително зле и беше най-лошото нещо във всяка сцена (в която имаше някакви реплики). 

Музиката на филма е прекрасна - съдържа ритми, които не бих свързала първоначално с история за крал Артур, но допълва цялостното усещане на филма. Хуморът и бързите диалози са най-силната част тук, както и във всеки филм на Гай Ричи. Не бих казала, че има скучни сцени в целия филм. Единствено към края се засилва употребата на ефекти, но това трябва да се очаква в този жанр. 

Крал Артур: Легендата за Меча е много добра интерпретация на стара история, с множество екшън, шеги и бързи сцени. Със сигурност е добре изкарано време в кино залата!

The Circle / Кръгът

Кръгът разказва една сравнително реалистична история, в която в близкото бъдеще компанията Кръгът (смесица между Гугъл и Фейсбук) се разраства главоломно и започва да заема все по-голяма роля в живота на хората. Мей (Ема Уотсън) започва работа в тази компания с помощта на приятелката си Ани (Карън Гилиън). Бързо увлечена в ентусиазма на Кръга, Мей започва да следва идеологиите на създателите на компанията - изиграни от Том Ханкс и Патън Освалд, и така стига до някои прекомерни крайности.

Историята на филма не е лоша, идеите са интригуващи. Но основният проблем е в тяхното развитие - те никога не се задълбочават прекалено много, нито довеждат историята до някакво развитие. Има няколко драматични момента във филма, но те нямат необходимата тежест. Том Ханкс участва във филма, за да води няколко речи (филмът основно се състои около речи и дискусии), но няма истинска тежест от цялото това обсъждане.

Ема Уотсън е много добра в тази роля. Героинята й, за съжаление, няма особено голямо развитие през целия филм. Отношенията й с героите на Джон Бойега и Елар Колтрейн би трябвало да направят персонажа й много по-завършен, но това така и не се случва.

От друга страна, героинята на Карън Гилиън не беше много добре развита според мен. В началото на филма тя е представена като голяма работохоличка, след което претърпява нещо като нервен срив и се променя напълно. Именно в тази нейна промяна филмът ме изгуби. Бяха се престарали с грима и прическата й, за да покажат падението на героинята. Това е нормален подход, но винаги е твърде нереалистично направен във филми.

(Карън Гилиън и Ема Уотсън в "Кръгът"

Джеймс Понсот е много добър режисьор. Предишните му филми са малки, но много силни - The Spectacular Now и Smashed. В тях също има много малък актьорски състав, което обаче помага много за развитието на историята. Тук имах чувството, че нито един от героите не беше добре изграден.

Кръгът можеше да е малък, но много силен филм, който да служи като предупреждение за употребата и прекомерното ни доверие към социалните мрежи. В крайна сметка се оказва сбор от красиви актьори, които обсъждат интересни теми (но не съвсем задълбочено), без реална развръзка в цялата история. Филмът не е загуба на време, но според мен не е задължително да се гледа (особено на кино).

Guardians of the Galaxy vol. 2 / Пазителите на Галактиката 2

Марвел продължават да развиват своята филмова вселена. В това продължение на Пазителте на Галактиката Питър Куил (Крис Прат) се опитва да опознае баща си (Кърт Ръсел). Съществува една странична история, в която той и неговите приятели са гонени от Суверените, но тя е там само заради екшъна. Ролята на това продължение не е просто да е по-шумно и да има повече екшън, а да изгради героите повече. Доволна съм, че Джеймс Гън и студиото са решили да предприемат този подход към втората част. От опит знаят (Железният Човек 2, например), че повече екшън не означава по-добър филм.

Появяват се нови персонажи в историята. Не само споменатият вече баща на Куил - Планетата Его, но и Мантис, която е важна част от екипа. Дракс и Мантис имаха няколко сцени заедно, които бяха изключително забавни - развиха персонажа й и затвърдиха още по-добре хумора на Дракс.

Предисторията на Небула и Гамора е развита и в този филм. Въпреки преиграването на Карън Гилиън в тази роля съм монго доволна от доизграждането на персонажа й. Силно се надявам тя да се появи отново в Infinity War!

(Карън Гилиън в ролята на Небула)

Крис Прат и Кърт Ръсел имат добра химия, героят на Питър Куил получава най-много развитие благодарение на тази история. Но най-добрите моменти от филма имаше Янду (Майкъл Рукър). Неговата история беше не само най-трогателна, но и той помогна много за доизграждането на персонажа на Ракетата (двамата са еднакво откачени и трагикокомични, за щастие имаха няколко сцени заедно).

Янду (Майкъл Рукър) и Ракетата (озвучен от Брадли Купър)

Марвел са наясно коя е аудиторията им, както и имат пълна вяра в своите способности като филмово студио. Поради тази причина по кината излизат филми като Пазителите на Галактиката - забавни, откачени и на моменти изключително емоционални. Поредицата не е за всеки, но определено е една от най-силните на студиото.

Фимът има 5 сцени преди, измежду и след финалните надписи. Само една от тези сцени има огромно значение за следващи филми с Пазителите (и може би Infinity War), но препоръчвам да останете до самия край и да изгледате всяка една сцена.

Бързи и Яростни 8 / The Fate of the Furious

През 1998 публикуваната в списание Vibe статия "Racer X" разказва за нелегално внесени японски коли в Ню Йорк, които са модифицирани и използвани в незаконни надпревари. Авторът на статията (Кен Ли) проследява превръщането на професионалния състезател Рафаел Естевез в участник в тези улични състезания и опитите на властите да го заловят. 

След като научава за тази история режисьорът Роб Коен, наблюдава състезание с коли в Лос Анджелис и прави разумното решение да я превърне във филм. Близо 16 години по-късно "Бързи и Яростни" е най-популярната и печеливша филмова поредица на студио Юнивърсъл.

Първите филми се придържаха най-много до основната идея - уличните състезания с коли. Но около средата на поредицата сценаристите изоставиха този сюжет и започнаха самите те да се надпреварват какви нови невероятни каскади да създадат. Поредицата в момента залага на огромни екшън сцени, химията между актьорите и много потрошени коли. Щетите, нанесени върху коли във всички Бързи и Яростни филми, са изчислени на $514 милиони.

В новия, осми, филм от поредицата Дом Торето (Вин Дизел) е изправен срещу собственото си "семейство" и се съюзява със злата хакерка Сайфър (Чарлийз Терон). Тъй като Дом е един от най-великите състезатели и техен близък приятел, задачата на екипа е изключително трудна.

Мотивите на Сайфър са изключително неясни. През по-голямата част от филма Терон гледа в екрани, опитвайки се да изиграе един объркан персонаж, който с всяка следваща минута се превръща във все по-голям социопат. Други интересни допълнения към поредицата бяха Кърт Ръсел и Хелън Мирън. И при двамата ветерани си личи колко много са се забавлявали с ролите си.

Чарлийз Терон в Бързи и Яростни 8

Филмът е режисиран от Ф. Гари Грей, който направи страхотния Straight Outta Compton, както и римейка на The Italian Job. Той се справя много добре не само с екшън сцените, които са вълнуващи, но и с по-спокойните лични сцени между героите. 

Поредицата, разбира се, е популярна именно с екшън сцените, които не зачитат никакви закони на физиката. Но това според мен е част от чара на тези филми. Ръкопашните боеве са също много интересни, единственото, което ми липсваше, беше повече бой между Джейсън Стейтъм и Скалата (но това вече се случи в предишната част)

Джейсън Стейтъм и Скалата в Бързи и Яростни 8

Тези две екшън звезди са една от причините поредицата да се радва на такава голяма популярност. Химията между останалите актьори от стария екип е също много добра, както и в предишните части. Единствено допълнението на сина на Клинт Ийстууд считам за напълно ненужно - само красеше екрана. За разлика от него Кристофър Хивю (Тормунд от Игра на Тронове) имаше много по-съществена роля и добра актьорска игра.

Бързи и Яростни е популярна екшън поредица. Едва ли има зрител, който би гледал новата осма част, за да търси спазване на физични закони и дори някаква логика. Филмите се превърнаха отдавна в безмозъчен екшън, който е забавен и приятен заради своята нелепост. Но не смятам, че поредицата се е изчерпала все още. Възможно е да доживеем да видим Бързи и Яростни 80.

По-голямата част от актьорите във филма

Обир със Стил / Going in Style

Обир със Стил е комедия, в която трима възрастни приятели - изиграни от Алън Аркин, Морган Фриймън и Майкъл Кейн, решават да оберат банка, за да си отмъстят за загубата на работата и пенсиите си. 

Филмът е режисиран от Зак Браф, но най-силната и приятна част са определено тримата възрастни актьори. Химията помежду им е изключително добра. Те успяват да се самоиронизират по много добър начин, без да прекаляват. Хуморът във филма е на ниво.

Разбира се, тази история не е лишена от клишета. Героят на Алън Аркин си намира приятелка, което му дава нови сили за живот. От друга страна, героят на Морган Фрийман е тежко болен. Но въпреки това комедийните моменти са достатъчно естествени и многобройни, за да поддържат историята интересна.

Една от най-забавните сцени се състои в тримата главни актьори, които гледат финала на The Bachelorettе. Те са напълно погълнати от развоя на риалити предаването, точно както биха били хора на тяхната възраст.

Сред поддържащите персонажи най-много се отличаваше този на Ан Маргрет, която имаше интересен хумор и чар. Кристофър Лойд има епизодични появи във филма, но те са странни и забавни. Детективът, който преследва тримата обирджии (Мат Дилън), беше фактически карикатура, която съществуваше във филма само за да покаже колко предразсъдъци има към възрастните хора.

(Ан Маргрет в Обир със Стил)

Тримата главни герои имаха наистина основателна причина да обмислят обир на банка. Фирмата, за която работят, ще ги замени с азиатски работници и им замразява пенсиите. Има няколко сцени, в които се обсъжда тежкото финансово положение и измамите, на които са способни големи банки и корпорации, но то не е разгледано подробно. По-философските разсъждения са заменени с шеги за остаряване и болести.

Крайният резултат е приятен забавен филм, който е прекрасен за разпускане в края на тежък ден. Аркин, Кейн и Фрийман са трима изключително добри актьори и е удоволствие да ги види човек заедно на големия екран.

Life / Признак на Живот

Признак на Живот разказва историята за шестима астронавти на Международната космическа станция, които откриват извънземен организъм в проба от Марсианската почва. За да могат да го изследват, те тестват множество атмосфери върху него и така успяват да накарат извънземното създание да започне да расте. Това довежда до множество опасни ситуации, защото порасналото създание изпитва нужда да яде и разрушава всичко по пътя си.

Разбира се, първата асоциация, която някой може да направи с този сюжет е Alien. Въпреки множеството прилики, този филм се различава достатъчно.

Режисьорът на филма - Даниел Еспиноза, според мен за пръв път успява да покаже истински уменията си. Предишните му филми - Safe House, Easy Money и Child 44, са сравнително посредствени. Тук историята се движеше стегнато и усещането за изоставеност и опасност в космоса е много добре пресъздадено във всяка сцена.

Дизайнът на извънземното е изключително добър. Много често то се променяше, развитието му беше направено с множество детайли. Определено не са спестявали от бюджета за него!

Най-голямата слабост на филма са героите. Освен тримата известни актьори на плаката участват още азиатец, чернокож и рускиня. Но това разнообразие не е достатъчно, за да прикрие фактът, че нито един от героите не е особено развит. Най-добре изградени са може би Хю (Арион Бакаре) и Миранда (Ребека Фъргюсън). За съжаление филмът се фокусира през голяма част от времето върху героя на Джейк Гиленхал, който е изключително еднопластов.

Арион Бакаре

Ребека Фъргюсън

Филмът създава страхотно усещане за неизбежност. Като добър сай-фай хорър създава много напрежение. В крайна сметка историята не е нито изключително иновативна, нито прекалено предсказуема. Препоръчително е да се гледа Признак на живот на кино, на възможно най-голям екран и с много звук. 

Kong: Skull Island

Живеем във времена на мащабни филмови вселени. Благодарение на успеха на Марвел с тяхната порeдица с Отмъстителите днес е почти невъзможно да се намери високобюджетен американски филм, който да не е свързан по някакъв начин с други филми. Проблемът е, че не всяка печеливша формула може да работи навсякъде. В повечето случаи се получават посредствено изградени истории не поради липсата на креативност, а поради постоянната намеса на костюмарите от студиото. 

Новият филм на Уорнърс Брадърс е пример точно за това. Той разказва историята на Кинг Конг (който е само Конг в тук), за да може да бъде вмъкнат в нова филмова "вселена" заедно с Годзила и други чудовища. За щастие крайният резултат не е толкова трагичен, колкото например в Невероятния Спайдър-мен 2, но има много неща, които можеха да се избегнат или подобрят.

Но нека да започна с позитивните страни:

* Режисурата на Джордън Вогт-Робъртс е страхотна. Той е поредният млад и сравнително неизвестен късметлия, който се справя (за по-малко пари) с трудната задача да режисира касов филм. Действието в историята се развива през 70те и тонът на тази ера е много добре пресъздаден.

* Героите на Самюел Л. Джаксън и Джон С. Райли бяха най-добре изградените и интересни персонажи. Първият е полоковник, който след края на Виатнамската война е изгубил смисъла на живота си и се втурва с пълна сила в мисията по разузнаването на Острова на черепа. А вторият е пилот от Втората световна война, който е живял дълги години там.

* Музиката беше много приятна и макар на моменти да се натрапваше, съм на мнение, че допринасяше отлично за тона на филма.

* Конг е направен страхотно - дизайнът на чудовището е много добър. Всяка сцена, в която той се появява е страхотна. Екшънът е много вълнуващ и прекрасно заснет.

Но негативните страни преобладават:

* Останалите герои са меко казано безсмислени. Колкото и красиви да са Том Хидълстън и Бри Ларсън, през голяма част от времето няма никакъв смисъл от тях, а и почти нищо не се узнава за тях.

Том Хидълстън и Бри Ларсън

* Голяма част от филма е отделена, за да се съберат всички герои на едно място. Това обикновено предполага те да бъдат представени подобаващо и изградени, което невинаги се получава. Въпреки че има няколко емоционални момента с войниците, те са еднопластови през по-голямата част от времето.

* Предполагам, че желанието на сценариста да разделя многобройните герои на няколко групи през по-голямата част от филма е с цел да се представи Острова. Резултатът не е много ефикасен, защото някои части от екипажа са много по-интересни от останалите и скучните влачат историята. Така второто действие на филма се проточва твърде дълго и развръзката е наблъскана много набързо в последните минути.

Самюел Джаксън и част от останалия пълнеж от герои

* Някои от останалите чудовища във филма не бяха толкова добре изградени както Конг. В трейлъра бяха много по-добре представени.

* Мога да се сетя за множество излишни сцени, повечето от които имам чувството, че бяха добавени в последния момент, за да дадат повече екранно време на някои актьори.

Като безсмислен екшън филмът е много добър. Основният проблем е, че се старае да е нещо много повече от това. Връзката с Годзила придава голяма тежест на финалния продукт, което не трябва да е целта на една самостоятелна история за Конг.

Изводът е отново, че за да проработи даден филм, трябва да сме запознати с всички преди него и след него, което ограбва зрителя от първоначалното удоволствие в кино залата. Всеки филм трябва да може да е самостоятелна история и да бъде изгледан независимо. Иначе защо са ни филми, а не се придържаме към сериалите?

Защитники / Guardians (2017)

Пазители е нов супергеройски филм, който разказва за създаването на група супер-човеци в тайна незаконна база от зъл учен. Те притежават разнообразни сили - Арсъс може да се превръща в мечка, Хан е супербърз, Лер може да контролира камъни и почвата, а Ксения става невидима. Години по-късно този учен става, разбира се, суперзлодей и създадените от него супергерои са единствените, които могат да го спрат. 

Интересното на този филм е, че е направен от малко руско студио. Тъй като досега не е имало руски супергеройски филм идеята ми се стори вълнуваща. Уви, финалният продукт е плачевно зле, тук-таме с няколко неволно смешни моменти.

Първият знак, че този филм няма да е толкова епичен, колкото го представят трейлърите, беше английският дублаж. За голямо мое разочарование не можех да чуя истинските реплики на братята руснаци - те бяха заменени от още по-смешно звучащи клиширани фрази на английски.

Четиримата главни актьори нямат особена възможност да покажат някакви специални умения, тъй като всеки ред от сценария е наситен с клишета. И все пак в много от сцените има преиграване и твърде драматично взиране в камерата. Това предизвика много от комичните моменти в този филм, просто защото ми напомняха на множество второкачествени екшън филми.

Най-слабата страна на историята е определено злодеят, който беше твърде клиширан и през по-голямата част от историята твърде могъщ. Освен това излеждаше така:

Тайната руска организация, която откри Пазителите и ги снабди със супер удобните и секси костюми, беше също една много "забавна" част от този филм. Всеки член от тази организация имаше неадекватни реакции или казваше реплики, които биха имали място само в трейлъра.

Историята е клиширана и не предлага нищо интересно на зрителите. Филмът е плачевно зле, но поне някои хора като мен могат да видят комичното в цялата ситуация.

А и все пак, колко често може човек да види на голям екран мечка, стреляща с картечница:

Live By Night / Те живеят в нощта

Бен Афлек може да е страхотен режисьор. Показвал го е с The Town и Арго. Според мен се справя в пъти по-добре като режисьор, отколкото като актьор. Новият му филм изглеждаше страхотно, а и след предишните две попълнения беше задължително да гледам и Те живеят в нощта.

За разлика от The Town и Арго обаче този филм е на места разпокъсан. В стремежа си да покаже голям период от живота на главния герой, историята не върви достатъчно плавно както в предишните два. Това не означава, че сама по себе си историята не е увлекателна или добре направена. Но очаквах малко повече.

Героят на Бен Афлек е дребен престъпник, който постепенно е въвлечен в мафиотска война и в последствие се превръща в голям гангстер. През цялото развитие на неговата "кариера" се повтаря темата за цикличността на живота и как всичко лошо, което някога си направил, задължително ще се върне.


Бен Афлек, разбира се, играе много добре ролята си на младия гангстер Джо и не засенчва останалите актьори в сцените им заедно. Според мен най-впечатляващи изпълнения имат Сиена Милър (която е почти неузнаваема в този филм), Брендън Глийсън и Крис Купър. Глийсън участва за много кратко във филма, като измъчения баща на Джо, но участието му е започнящо се. Ел Фанинг също има интересна роля във филма, нейният персонаж претърпява голяма промяна. За съжаление не мога да кажа същото за ролята на Зоуи Салдана, от която очаквах повече.

Много описания на сюжета включват ролята на Ку Клукс клана във филма като основна. Това определено не е така, но появата им е много впечатляваща и променя мудността във второто действие.

Филмът има много добри идеи, които до голяма степен са представени адекватно. Проблемът, който аз имам с Те живеят в нощта, е, че самата история можеше да е много по-стегната, но това се наблюдава в много нови американски филми.

The Great Wall

Първият трейлър за този филм беше изключително зле направен и подвеждащ - показваше Мат Деймън да предвожда войска китайци в битка на Великата Стена. За щастие вторият трейлър внесе малко яснота в историята и успокои вечно готовата за оплаквания интернет среда. Мат Деймън нямало да играе азиатски персонаж, а объркан бял човек, който случайно попада в чужда война. Това, което успя да привлече мен в този филм, бяха основно дизайните на броните на войниците и на животните. 

За нещастие филм без една американска филмова звезда и две-три други разпознаваеми лица (за предпочитане бели) не може да бъде пуснат по кината, защото масовата публика надали би искала да гледа само азиатци. Плакатът тук е посредствен, както и останалите, но поне показва истинската маркетингова стратегия на този филм - Мат Деймън. Холивудска му работа!

Но всички това настрана, според мен подобен филм може да се гледа само на голям IMAX екран с много шум и много пуканки. Както и очаквах, екшънът и дизайните на броните си струваха.

Първата половина на филма много добре представя организацията на китайската армия, подготовката й за битката с тези непознати създания. Появата на чудовищата е също много интересна, но самите те можеха да бъдат много по-добре анимирани. Все пак в началното изграждане на историята има голяма доза неизвестност и съспенс, не само безмозъчно кълцане на хора и чудовища. Но втората половина от филма се проточи твърде много и имаше ненужни странични истории с Уилям Дефо и Педро Паскал, които можеха спокойно да бъдат изрязани от филма.

Много се зарадвах да видя отново Педро Паскал (след Game of Thrones). Едно от най-хубавите неща във филма беше химията му с Мат Деймън. Наистина може да се повярва на тези двамата, че са приятели от твърде много време и по неволя са заедно.

Имаше много добри изпълнения сред азиатските актьори. Кени Лин за съжаление не беше използван достатъчно. Повечето от войниците и генералите не бяха особено добре развити като персонажи. Най-много се отличаваше Тианг Джинг, която като красива азиатка дори имаше леко романтична история с героя на Мат Деймън.

Героят на Мат Деймън придоби най-голямо развитие през целия филм - от мъж, търсещ пътя си, който е правил всичко досега за пари, се превръща най-накрая в човек с цел в живота. Но в крайна сметка и този филм, както много други преди него, разказват история за "белия спасител", който помага на обърканите и отчаяни чужденци. 

Възможно е първоначалната история да е била много по-добра, преди да е била изменена от студиото. Според мен можеха да се изрежат много неща и да се получи по-кратък и смислен филм, но все пак има и хубави страни - интересни екшън сцени, които си заслужават надценката за 3д билета.

Adeus, Pai / Goodbye, Father (1996)

Очарователно португалско филмче!

Историята се развива около едно 14-годишно момче, Фелипе, което се чувства пренебрегнато от баща си, който е винаги зает с работа. Но един ден научава, че ще прекара цялата лятна ваканция с него. Желанието на бащата е да навакса изгубеното време със сина си, защото е неизлечимо болен и не му остава много време.

Филмът не е прекалено драматичен, въпреки привидно тежката тематика. Има много тъжни моменти, но в основата си историята разглежда израстването на младия Фелипе и засилването на връзката баща-син. 

Алфонсо Пиментел играе младия Фелипе с безгранична наивност и много чар. Младият актьор е и разказвачът на тази история, което я прави още по-въздействаща и лична. По време на ваканцията Фелипе не само се сближава с баща си, но и се влюбва и намира нови приятели. 

Всичко в този филм е представено по много чаровен и приятен начин.

Алфонсо Пиментел (Фелипе) и Жуел Лагарто (бащата)

Режисурата е много добра. Използват се ярки цветове за придаване на един магически облик на всяка сцена. Историята има интересен обрат в края, който истински ме впечатли. Това е един от многото филми за подрастващи, но разглежда този важен момент от живота по много истински и интересен начин, всеки би успял да разпознае себе си в него. 

Определено заслужава да се гледа!

Lion

Lion е филм, вдъхновен от истинската история на малко индийско момче, което се изгубва в оживената Калкута, далеч от родното си градче. Той е осиновен от двойка австралийци и 25 години по-късно се опитва да намери истинското си семейство. Въпреки че това е един от задължителните филми по истински случаи, което излизат в периода на филмовите награди, историята е много въздействаща и прекрасно направена.

Младият Сару се играе от Съни Пауар, който се справя повече от отлично - има огромна невинност, но и ранимост в изпълнението му. През първата половина на филма той е в центъра на събитията. Разговорите между него и по-големия му брат са много реално представени и емоционални. Най-впечатляваща е историята, когато проследява лутането на младия Сару из оживената и опасна Калкута. Всичко е представено много опасно, огромно и страшно - точно както би го видяло едно малко дете.

Много деца актьори се представят посредствено, особено в първото си участие. Тук това не е така. Смея да кажа, че бях много по-инвестирана в историята, докато младият Съни играеше Сару, отколкото когато Дев Пател пое тази роля по-късно.

Съни Пауар като Сари

Никол Кидман и Дейвид Уенхам се справиха много добре в ролята си на приемните родители на Сару. Те, както и Руни Мара според мен бяха добри поддържащи персонажи, но на моменти нямаше много голяма нужда от тях. Присъствието на персонажа на Мара във филма не допринасяше почти нищо към историята. От тази гледна точка съм убедена, че ако филмът не е следвал толкова ревностно реалния живот на Сару, а си е дал малко свобода, историята щеше да бъде малко по-стегната. Но това е много малък минус, тъй като крайният резултат е силно въздействащ и емоционален филм.

Тъжен е фактът, че много малки деца в Индия имат същата съдба като Сару, при множеството от тях тя не е с толкова щастлив край. Филмът обръща вниманието на зрителя към този проблем. Също така той разглежда по много добър начин темата за времето - как то минава неусетно и ние нямаме почти никакъв контрол над него, но трябва да ценим най-много настоящия момент.

Manchester by the Sea

Началото на годината е много добро време за гледане на филми, най-вече на номинираните за Оскар. Manchester by the Sea събра множество награди вече и като цяло има много добра репутация.

Филмът се развива около мъж, който става покровител на племеника си, след смъртта на брат си. В началото не е известно нищо за героите, нито за техните взаимоотношения. Много бавно, малко по малко се показват с флашбеци техните предистории. Това изгражда много добър пъзел, който дава отговор на множество въпроси за зрителя.

Кейси Афлек е страхотен тук. Той избира малко по-различни роли от талантливия си батко, което е похвално. Тук той е сравнително неприятен персонаж в началото - търси с кого да се спречка, как да започне ново сбиване в някой бар, но героят му претърпява изключително голямо развитие. Към края на филма бях изключително впечатлена от това колко е сложен и трагичен като персонаж.

Лукас Хеджис е номиниран за Оскар за ролята си на младото момче. Не знам до колко неговата игра заслужава такова признание, но той определено си партнираше добре с Кейси Афлек. В няколко сцени показа своя потенциал.

Има множество силни и въздействащи сцени в този филм. Те стават все по-добри и по-тежки с развитието на историята. В пълен противовес на емоциите на героите много от природните сцени са изключително ярки и пъстри. Историята разглежда по много добър начин въздействието на скръбта върху хората и как тя никога не си отива, просто животът продължава въпреки нея.

Manchester by the Sea е труден филм. Развива се много бавно, внимателно. Започва странно, дори леко дразнещо, героите в него плавно стават по-приятни и многопластови. Но в крайна сметка е много натоварващ филм, който според мен трябва да се гледа само веднъж. Интересно е да се види как се развива и историята се подрежда, но магията му би се изгубила при повторно гледане.

A Talking Picture / Um Filme Falado (2003)

Втори под ред филм на португалския режисьор Маноел де Оливейра, който имах щастието да изгледам. Предишният беше от началото на кариерата му - 1942, поради което беше още по-приятно да се забележи развитието на стила му в Un Filme Falado (2003).

Филмът раглежда по много интересен начин различията в културите. Историята следва майка и дъщеря, поели от Лисабон към Бомбай на круиз, за да се срещнат с бащата на детето. Целта на майката е да запознае детето си с местата, от които е произлязла цивилизацията - Неапол, Атина, Истанбул, Кайро и много други.

Режисурата беше много добра. В повечето сцени камерата е статична, което задържа фокуса върху участниците. В края на филма това дори засилва напрежението.

През целия филм на кораба се качват нови хора при всяка нова спирка. Обръща се внимание на три жени, които са извистни личности - певица, актриса и бизнес дама. 

Най-добрата сцена във филма определено е между тези три дами и Джон Малкович. Четиримата говорят на различни езици - английски, френски, италиянски и гръцки, но въпреки това се разбират отлично. Сцената беше направена прелестно - различията не бяха показани само с езиците, но и с цветове (както се вижда в снимката по-долу), всеки от участниците в разговора беше облечен с дрехи в различен цвят, осветен по различен начин. Със сигурност значението на този момент от филма се подчертаваше и с факта, че камерата се движеше бързо, за разлика от останалите сцени.

Филмът беше изключително добре направен и много интересен. Единствено не бях съгласна с края, според мен беше ненужно шокиращ. Но въпреки това този филм беше едно много добро преживяване.

Aniki Bóbó (1942)

Малките филмчета, излъчвани по време на тематични вечери, могат да бъдат също толкова впечатляващи (ако ли не повече), колкото поредния касов филм.

Приятният Tuga Bar излъчваше на 16ти януари филма Aniki Bobo от 1942, като част от една много добра традиция - всяка седмица да излъчват по един португалски филм. В хубавата атмосфера на този португалски бар и с ароматно червено вино е перфекният начин да се изгледа този класически филм на Маноел де Оливера. Бонус беше и фактът, че собственичката е от Порто (града, в който се развива действието на филма) и споделяше някои много интересни факти за него.

Историята на Aniki Bobo се развива около група малки дечица и първите им сблъсъци с любов, задължения и съперничество. Карлитос е новият член на малка група от деца и веднага си харесва Терезита - единственото момиче. Главатарят Едуардиньо обаче я смята за своя собственост и започва продължителна борба за симпатиите й с Карлитос. Децата са много симпатични и забавни, опитват се да се държат като възрастни, което създава повечето комични ситуации във филма.

Всички възрастни са представени като много строги - високи и заплашителни фигури, които пречат на децата да си играят по цял ден. Една от най-забавните и чаровни сцени е в училището: Учителят се опитва да въведе ред в клас, но вниманието на децата е погълнато от уличната котка, която се е покатерила на перваза на прозореца.

Порто и крайбрежието на река Доуро са заснети страхотно. Филмът се възползва от светлината и сенките по страхотен начин - една сцена с Карлитос, който скача от покрив на покрив е особено впечатляваща. В друга сцена малката група деца играят на гоненица по улиците, които са много слабо осветени и подсилват усещането за опасност. 

Като много други истории за подрастващи и в тази има злополука, която да промени хармонията в детската групичка и да ги научи на морални уроци. В този аспект филмът много добре показва както колко груби един към друг могат да бъдат децата, така и колко наивно и щастливо може да е ежедневието им.

Aniki Bobo e първият пълнометражен филм на Маноел де Оливера (1908-2015) и е заслужил класическия си статус. Изключително приятно и чаровно филмче! 

Крилце или Кълка? / L'aile ou la cuisse (1976)

Носталгията може да доведе до приятни резултати - като например желанието да си припомниш стари, но златни филми. Благодарение на любящите ми родители съм израстнала с филмите на Луи дьо Финес, които са ми също толкова забавни и днес.

"Крилце или Кълка?" е един от най-любимите ми негови филми поради ред причини. Като дете третото действие във фабриката се беше запечатало в ума ми. Правят пилета и риби от някаква изкуствена смес - впечатляващи ефекти дори за 70те. Друга причина е тънката критика към разрастващата се индустрия за бързо хранене, както и твърде арогантните кулинарни критици. Филмът има много слоеве и с всяко следващо гледане могат да се открият нови.

Луи дьо Финес е много добър комедиант. Не залага единствено на физическата комедия, но и влага изключително много чар във всяка сцена. Сам по себе си той е достатъчно забавен, но в този филм хуморът е още по-добър, когато се изправя срещу друг комедиант Coluche, който играе синът му.

Филмът съпоставя по много забавен начин желанието на Чарлс Дюшман (Финес) синът му да наследи и мечтите на сина да ръководи свой собствен цирк. Една от най-добрите сцени във филма е между двамата в цирка, когато бащата разбира, че синът му е клоун:

Определено най-забавният аспект на филма е фактът, че героят на дьо Финес има безгранични познания относно храна и напитки. След сцената във фабриката за храна най-паметна за мен е тази в телевизионното предаване. Чарлс Дюшман успява да определи произхода, годината и сорта на червено вино само от отблясъците на светлината в чашата. На това се казва изкуство!

Финалната сцена (кадър от която е избран за този плакат) дава изненадващ обрат на историята, който забелязах едва с последното гледане на филма. Кара зрителят да се замисли дали има някаква разлика в храната, която поемаме, да се замисли от къде тя всъщност произлиза.

Филмите на Луи дьо Финес имат особен чар и невероятен хумор, които издържа теста на времето!