събота, 11 март 2017 г.

Kong: Skull Island


Живеем във времена на мащабни филмови вселени. Благодарение на успеха на Марвел с тяхната порeдица с Отмъстителите днес е почти невъзможно да се намери високобюджетен американски филм, който да не е свързан по някакъв начин с други филми. Проблемът е, че не всяка печеливша формула може да работи навсякъде. В повечето случаи се получават посредствено изградени истории не поради липсата на креативност, а поради постоянната намеса на костюмарите от студиото. 

Новият филм на Уорнърс Брадърс е пример точно за това. Той разказва историята на Кинг Конг (който е само Конг в тук), за да може да бъде вмъкнат в нова филмова "вселена" заедно с Годзила и други чудовища. За щастие крайният резултат не е толкова трагичен, колкото например в Невероятния Спайдър-мен 2, но има много неща, които можеха да се избегнат или подобрят.

Но нека да започна с позитивните страни:
* Режисурата на Джордън Вогт-Робъртс е страхотна. Той е поредният млад и сравнително неизвестен късметлия, който се справя (за по-малко пари) с трудната задача да режисира касов филм. Действието в историята се развива през 70те и тонът на тази ера е много добре пресъздаден.



* Героите на Самюел Л. Джаксън и Джон С. Райли бяха най-добре изградените и интересни персонажи. Първият е полоковник, който след края на Виатнамската война е изгубил смисъла на живота си и се втурва с пълна сила в мисията по разузнаването на Острова на черепа. А вторият е пилот от Втората световна война, който е живял дълги години там.



* Музиката беше много приятна и макар на моменти да се натрапваше, съм на мнение, че допринасяше отлично за тона на филма.

* Конг е направен страхотно - дизайнът на чудовището е много добър. Всяка сцена, в която той се появява е страхотна. Екшънът е много вълнуващ и прекрасно заснет.

Но негативните страни преобладават:
* Останалите герои са меко казано безсмислени. Колкото и красиви да са Том Хидълстън и Бри Ларсън, през голяма част от времето няма никакъв смисъл от тях, а и почти нищо не се узнава за тях.

Том Хидълстън и Бри Ларсън

* Голяма част от филма е отделена, за да се съберат всички герои на едно място. Това обикновено предполага те да бъдат представени подобаващо и изградени, което невинаги се получава. Въпреки че има няколко емоционални момента с войниците, те са еднопластови през по-голямата част от времето.

* Предполагам, че желанието на сценариста да разделя многобройните герои на няколко групи през по-голямата част от филма е с цел да се представи Острова. Резултатът не е много ефикасен, защото някои части от екипажа са много по-интересни от останалите и скучните влачат историята. Така второто действие на филма се проточва твърде дълго и развръзката е наблъскана много набързо в последните минути.

Самюел Джаксън и част от останалия пълнеж от герои

* Някои от останалите чудовища във филма не бяха толкова добре изградени както Конг. В трейлъра бяха много по-добре представени.

* Мога да се сетя за множество излишни сцени, повечето от които имам чувството, че бяха добавени в последния момент, за да дадат повече екранно време на някои актьори.

Като безсмислен екшън филмът е много добър. Основният проблем е, че се старае да е нещо много повече от това. Връзката с Годзила придава голяма тежест на финалния продукт, което не трябва да е целта на една самостоятелна история за Конг.

Изводът е отново, че за да проработи даден филм, трябва да сме запознати с всички преди него и след него, което ограбва зрителя от първоначалното удоволствие в кино залата. Всеки филм трябва да може да е самостоятелна история и да бъде изгледан независимо. Иначе защо са ни филми, а не се придържаме към сериалите?

Няма коментари:

Публикуване на коментар