Как да изберем вино, което ни харесва?

Като дългогодишен любител на виното, работещ от две години професионално в тази сфера, съм ставала свидетел на многото въпросителни, които имат хората при неговото избиране. Ключът в избора на вино, което ни харесва, е да решим какво търсим и какво искаме да постигнем с него. При избор на вино е много важно да си отговорим на въпроса ЗАЩО. Защо искаме да се спрем на определено вино, какъв е поводът? От там и цената, и видът стават по-ясни. Дали искаме да впечатлим гости?  Дали купуваме вино за ежедневна консумация? Дали търсим романтика и разпалване на страстите?

При търсене на вино за собствена употреба личните вкусове са водещи. Малко са тези, които могат да рискуват с ново нечувано вино всеки път. Повечето хора се спират на едно и също, понякога докато не бъде изчерпано от производителя. Ако сме пили лошо бяло вино в началото на нашето винено пътешествие, то категорично ще го избягваме с оправдания като „не е за нас“ или „много е сладко“. Някои червени вина също можем да избягваме със здравословни обяснения или страх да открием твърде голяма тежест или „горчилка“. Въпреки увеличаващото се търсене на розе все още има хора, отказващи да го приемат за истинско вино.

Разбира се, жаждата също е от значение. Феновете на вино в кутия (2, 3 или 5 литра) са многобройни и в повечето случаи търсят най-изгодното вино в най-голямо количество. В сегашната обстановка общата консумация на алкохол се увеличи, а с нея също и търсенето на вино в кутия. Моите наблюдения са, че това помогна  на много домакинства да преживеят тези месеци на изолация. И въпреки това има много хора, които още са на мнение, че вино, което не е в бутилка, е много по-ниско качество. И, да, това беше така преди години, но вече е далеч от реалността.

По-склонни сме да изберем скъпо вносно вино за гости и приятели, особено ако се виждаме с тях рядко. По същата причина ние държим домът ни да е по-чист от обикновено, а софрата – добре наредена. В подобни ситуации видът идва на първо място. Желанието ни да впечатляваме тук се изразява в избор на популярни маркови вина, които се свързват с престиж. Разбира се, важно е и с какъв бюджет разполагаме, но асоциацията с този по-различен, може би по-хубав начин на живот, който представя дадена чуждестранна изба, е много търсена при посрещането на гости.

В други случаи, като например впечатляването на потенциална половинка, е много важно да решим каква роля ще има виното на трапезата ни. Ако е главна, виното ще е фокусът на вечерта, то тогава е хубаво да се позовем на нашите вкусове, бюджет и също така колко бихме желали да изпием. А ако е поддържаща роля, надяваме се виното да направи срещата ни по-приятна, бих казала, че се водим повече от цената, отколкото от нещо друго.

Така добре известните насоки за консумацията на вино спрямо времето: бяло и розе през лятото, червено – зимата, са само лек ориентир. Те никога не трябва да идват преди индивидуалните предпочитания. С други думи, трябва да слушаме душата си. Ако на нея й се пие червено вино в летен ден, то това и ще пием. Има много италиански червени сортове, които подхождат много добре и на топло време – примитиво, канонау, санджиовезе например. От друга страна много бели вина, като шардоне и ризлинг, могат да предложат плътен вкус и наситени аромати, които да са страхотна компания в дъждовно време.

А когато се купува вино за ежедневно удоволствие, за самите нас, винаги е най-лесно да се спрем на познатото. Много хора не обичат да излизат от зоната си на комфорт и при консумацията на вино. Съществува риск от разочарование, от непознати и несигурни вкусове. Вероятността да открием нов любим сорт или винопроизводител също е толкова  голяма, но много често се пренебрегва за сметка на опасенията. Нашият собствен опит е от  огромно значение. Разочарованието дори само от едно вино може да доведе до избягване на всичко от дадена изба в бъдеще.

Уважавам хора, които желаят да експериментират. Все пак вкусът ни за вино се развива по този простичък, но така приятен начин – с  пиене.

Като за финал, мога да предложа български вина, подходящи за различни поводи:

-          При посрещане на гости с приготвена богата трапеза с предимно местни ястия вино като Enira Grand Cuvee би било прекрасно. Изключителен червен бленд от сортовете Мерло, Каберне Совиньон, Пти Вердо и Сира, който може да впечатли дори скептици към българските вина

-          Розе Мария Прайвът Ризърв 2018 на изба Братанов е тъмно на цвят и много плътно розе от сорта Сира. Това вино е страхотно за дъждовни вечери, особено в комбинация с пилешки ястия.

-          За романтична вечеря с половинката предлагам Гергана на изба Царев Брод. Това е ароматно, но и много леко вино, което може да се консумира и без храна. Ако половинката предпочита балончета, същата изба имат и много освежаващо естествено пенливо вино Pét-nat от сорта Ризлинг.

-       За ежедневна употреба има някои страхотни вина в кутия на изби като Варна, Better Half, Вила Басареа и Кортен. Качеството не се различава от това в бутилката. Ако все пак предпочитате вино в бутилка, то страхотно съотношение цена-качество предлагат вината на изби като Братанов, Старо Оряхово, Върбовка и Боровица.

Моят съвет е да търсите вина от местни сортове, които предлагат българските изби. Разнообразието е изненадващо голямо.

Operación Concha (2017) / Операция "Златна раковина"

Операция златна раковина е динамичен и забавен испански филм с множество весели моменти. Историята се развива около трима мъже - филмов продуцент, режисьор и счетоводител, които се опитват да се спасят от фалит. За целта те намират мошеник, който да се представи за популярен мексикански актьор, за да им спечели повече финансиране за фиктивния филм, който правят.

Резултатът е забавна комедия, в която зрителят никога не знае кой от героите е мамещият, кой - маменият. Действието се движи бързо и вълнуващо, но на моменти се оплита в сложността на историята си и променя твърде рязко своя тон.

Deadpool 2 / Дедпул 2

Дедпул е един от най-интересните комикс персонажи, най-вече заради постоянните му шеги и подигравки във всяка ситуация, в която се намира. Той се появява на голям екран сравнително късно, но в изключително подходящ момент. Пазарът е претоварен от комиксови филми и герой като Дедпул внася много нужен свеж въздух.

Както първата част, така и Дедпул 2 е изключително забавен филм, който не изгражда нищо ново, но определено оправдава всички очаквания на зрителя.  На година излизат поне три касови екранизации по комикси, от които нито една няма вече правото на самостоятелна история. За разлика от това Дедпул успява се стреми просто да развесели публиката. Определено заслужава да се гледа в пълната му прелест на голям екран.

Avengers: Infinity War / Отмъстителите: Война без край

Отмъстителите: Война без край е кулминацията на 10-годишните усилия на студио Марвел. Тя показва, че с търпение и много постоянство мащабните истории от комиксите могат да станат достъпни и на големия екран.

Марвел филмите през изминалите години успяха да си спечелят много голяма популярност. Те имат сходен тон, добър хумор и споделят една вселена. Подход, който не беше изпробван в такъв мащаб преди това. Тази екранна поредица накара много хора (включително и мен) да се влюбят в дотогава не толкова популярни герои.

За съжаление дори един тричасов филм, в който не се появяват важни нови персонажи, не е достатъчен, за да се разкаже цялата история. Но режисьорите, братята Русо, се справиха с трудната задача по много адекватен начин.

Rampage (2018)

Скалата и генно модифицирани зверове, много разрушения в популярен американски град и сериозно изглеждащи военни. Страхотно двучасово забавление, докато се тъпчеш непрекъснато с пуканки!

Трейлърите бяха адекватни - показваха разрушения и Скалата. Дуейн Джонсън успя да си изгради през последните години стабилна поредица от екшън филми, харизмата му също продава достатъчно билети. Определено той държеше целия филм.

Резултатът е доста приятен екшън, малоумно  и ненатоварващо забавление. В третото действие започват истинските разрушения (заради които зрителят е дал парите си). Героят на Скалата е нещо като супергерой и прави всяка екшън сцена приятно вълнуваща. Радвам се, че неговата история и мотивация бяха добре изградени. 

Джордж е горилата албинос, която се превръща в чудовище. Приятелската връзка между него и Дейвис (Скалата) е много добре изградена. Филмът кара зрителя да повярва, че те са близки приятели, които държат изключително много един на друг. 

Освен Скалата, един от най-приятните и интересни човешки герои е изигран от Джефри Дийн Моргън (Watchmen, The Walking Dead). Не става напълно ясно какъв точно е героят му. Някакъв таен агент от съмнителна американска организация. Беше съпоставен много добре срещу военните, а и сцените му с г-н Джонсън бяха изключително приятни за гледане

(Дуейн Джонсън и Джефри Дийн Морган)

С това се изчерпват плюсовете на филма. За съжаление "злодеите" бяха най-досадната част от този филм. Брат и сестра, Клеър и Брет, собственици на огромна компания, която се занимава с генно инженерство. Те са толкова богати и хитри, че успяват да извършват изследванията си на космическа станция, но не успяват до края на филма да ни разкрият мотивациите си. 

(Джейк Лейси и Малин Акерман)

Брет е изключително глупав и емоционално нестабилен. Клеър, от друга страна, е истинска бизнес дама, очевидно мозъкът зад цялата им фирма. Тя през цялото време е зла, за да бъде зла. Всеки път, когато двамата се появяваха на екрана, филмът значително понижаваше своето качество. Изключително слабо написани герои. Невероятно е как четирима (4!) сценаристи не са успяли да измислят поне една адекватна мотивация за тези "злодеи". 

Не мога и да повярвам, че същата актриса, която играе Клеър, участва в Watchmen:

Друга слаба страна на филма са военните и "специалните" части, които опитват да се преборят с чудовищата. Но те се използват за безлични мишени в повечето сцени.

Филмът е отличен за свободна вечер и нужда от разпускане. Няма много смисъл в него. Има много екшън, ставащи ефекти и много чар от Скалата. Понякога и това е достатъчно.

П.С. Докато търсих информация за филма, разбрах, че е базиран на игра. Но тази връзка е нищожна. Само няколко графики в началото. И името.

Star Wars: The Last Jedi / Междузвездни Войни: Последните Джедаи

В днешно време с всичките тези продължения, римейки и рестартирания на филмови поредици е истинско предимство да си обикновен зрител.

Уви, въпреки че не съм особено запален фен на поредицата Междузвездни Войни, не можах да се насладя на Последните Джедаи.

Райън Джонсън е много добър режисьор, който определено разбира от композиции и умее да вмъква малки, но важни детайли. Смятам, че се справи много добре технически с режисирането на този филм. Проблемът беше цялостната история.

По-малко от час след гледането на Последните Джедаи не можех да се сетя за голяма част от моментите в историята. Сценарият най-вероятно е написан от десетина души с различни виждания за поредицата. На моменти приличаше на чернова, а не на завършен продукт. Имаше множество герои и странични истории, които можеха да бъдат изрязани.

Въпреки внушителното начало, филмът беше ненужно удължен с поне около час. Много съвременни филми в опита си да създадат по-внушаваща история, слагат ненужно голям ансамбъл от герои. Всеки един от тях получава екранно време (заслужено или не) в резултат на което резултатът е един много муден филм. Това се получава и тук. След няколко странни обрата в историята, които изобщо не са обяснени, бях изцяло изгубена като зрител.

Адам Драйвър и Дейзи Ридли са много добри актьори. Според мен се справиха отлично с ролите си, но при първият проблемът беше, че не му беше даден особено добър материал за работа. Кайло Рен беше сравнително търпим в предишния филм (епизод 7)´Но тук е в общи линии недоволен тийнейджър, чието поведение за 2+ часа може само да издразни зрителя.

Много съм доволна от Домнал Глийсън в този филм. Героят му не допринасяше особено за цялостната история, но поне беше изключително добро представяне на "офисен плъх" във вселената на Междузвездни войни. Не го очаквах!

Един от най-големите ми проблеми с историята е, че не отдадоха нужната почит на героинята на Кари Фишър. Имаше множество прелестни сцени, в които можеше тя да участва, а не нови непознати герои. 

От друга страна, има много прекрасни моменти, изключително добре заснети екшън сцени. Филмът е неравномерен и на моменти ненужно муден, но въпреки това има достатъчно интересни моменти за всеки вид зрител. Едно е сигурно - филмът предизвиква силни реакции!

Valerian and the City of a Thousand Planets / Валериан и градът на хилядите планети

Велериан и градът на хилядите планети е филм, базиран на популярна графична новела. Историята се развива в бъдещето на пренаселена космическа база - дом за всякакъв вид създания, които живеят в хармония. След мистериозна заплаха за станцията двамата най-добри космически супер войници/агенти са извикани, за да помогнат.

Привидно историята изглеждаше интересно, кадрите от трейлърите са също много внушителни, а и Люк Бесон има добри попадения като режисьор. 

Филмът е красив и лековат, много вълнуващ на моменти. Показва множество различни създания и светове, има някои страхотни сцени. 

Най-големият му проблем е тоталната липса на химия между двамата главни герои. Дейн Дахан и Кара Делъвин са показали, че могат да са много добри актьори (единият малко повече от другия), но в този филм нито един от тях нямаше представа какво прави и бяха грешно избрани за ролите.

Кара Делъвин и Дейн Дахан във Валериан

Цялостната история нямаше особено стегната конструкцията. Съществуваха две кратки сцени преди започването на основната нишка, които сигурно трябваше да покажат на зрителя колко добри агенти са двамата. Това, което обаче стана ясно, бяха невероятните ефекти - особено в сцената с пазара, който се намира в друго измерение.

Филмът е наистина прелестен на външен вид. Много от дизайните на извънземните са повече от добри. Дори трите малки създания (тип Jar Jar Binks), които трябваше да са забавните персонажи във филма не бяха толкова дразнещи, колкото се очаквашe. Рияна имаше няколко кратки сцени, в които се справи много добре.

Създанията от планетата Мюл

Клайв Оуен беше адекватен в ролята на вманиачен военен командир. Но от всички най-много се забавляваше в ролята си Ийтън Хоук, който играеше собственик на бордей.

Клайв Оуен във Валериан

Всеки път, когато имаше сцена с някои от главните, филмът ставаше все по-малоумен и неволно смешен. Нито Дейн, нито Кара имаха представа как да четат диалога си, нито как да комуникират помежду си. Дейн Дахан определено не може да играе космически каубой/супер войник/агент, но най-лошото е, че от сцена в сцена реакциите на героя му се променяха. Силно се надявам да не е така и в графичната новела!

Валериан и градът на хилядите планети е достатъчно красив и вълнуващ филм, за да се гледа на кино, определено помага за разпускане след дълъг ден (макар и на моменти да се опитва да се взима твърде насериозно).