Втори под ред филм на португалския режисьор Маноел де Оливейра, който имах щастието да изгледам. Предишният беше от началото на кариерата му - 1942, поради което беше още по-приятно да се забележи развитието на стила му в Un Filme Falado (2003).
Филмът раглежда по много интересен начин различията в културите. Историята следва майка и дъщеря, поели от Лисабон към Бомбай на круиз, за да се срещнат с бащата на детето. Целта на майката е да запознае детето си с местата, от които е произлязла цивилизацията - Неапол, Атина, Истанбул, Кайро и много други.
Режисурата беше много добра. В повечето сцени камерата е статична, което задържа фокуса върху участниците. В края на филма това дори засилва напрежението.
През целия филм на кораба се качват нови хора при всяка нова спирка. Обръща се внимание на три жени, които са извистни личности - певица, актриса и бизнес дама.
Най-добрата сцена във филма определено е между тези три дами и Джон Малкович. Четиримата говорят на различни езици - английски, френски, италиянски и гръцки, но въпреки това се разбират отлично. Сцената беше направена прелестно - различията не бяха показани само с езиците, но и с цветове (както се вижда в снимката по-долу), всеки от участниците в разговора беше облечен с дрехи в различен цвят, осветен по различен начин. Със сигурност значението на този момент от филма се подчертаваше и с факта, че камерата се движеше бързо, за разлика от останалите сцени.
Филмът беше изключително добре направен и много интересен. Единствено не бях съгласна с края, според мен беше ненужно шокиращ. Но въпреки това този филм беше едно много добро преживяване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар