Началото на годината е много добро време за гледане на филми, най-вече на номинираните за Оскар. Manchester by the Sea събра множество награди вече и като цяло има много добра репутация.
Филмът се развива около мъж, който става покровител на племеника си, след смъртта на брат си. В началото не е известно нищо за героите, нито за техните взаимоотношения. Много бавно, малко по малко се показват с флашбеци техните предистории. Това изгражда много добър пъзел, който дава отговор на множество въпроси за зрителя.
Кейси Афлек е страхотен тук. Той избира малко по-различни роли от талантливия си батко, което е похвално. Тук той е сравнително неприятен персонаж в началото - търси с кого да се спречка, как да започне ново сбиване в някой бар, но героят му претърпява изключително голямо развитие. Към края на филма бях изключително впечатлена от това колко е сложен и трагичен като персонаж.
Лукас Хеджис е номиниран за Оскар за ролята си на младото момче. Не знам до колко неговата игра заслужава такова признание, но той определено си партнираше добре с Кейси Афлек. В няколко сцени показа своя потенциал.
Има множество силни и въздействащи сцени в този филм. Те стават все по-добри и по-тежки с развитието на историята. В пълен противовес на емоциите на героите много от природните сцени са изключително ярки и пъстри. Историята разглежда по много добър начин въздействието на скръбта върху хората и как тя никога не си отива, просто животът продължава въпреки нея.
Manchester by the Sea е труден филм. Развива се много бавно, внимателно. Започва странно, дори леко дразнещо, героите в него плавно стават по-приятни и многопластови. Но в крайна сметка е много натоварващ филм, който според мен трябва да се гледа само веднъж. Интересно е да се види как се развива и историята се подрежда, но магията му би се изгубила при повторно гледане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар