Мълчание е поредният филм, на който му отнема твърде много време, за да достигне до големия екран (в този случай две десетилетия). Той е също и проект, към който всички участващи се отнасят с много страст и внимание. Тази адаптация на романа на Шюсако Ендо е режисирана за щастие от Мартин Скорсезе - един от малкото хора, които могат да се справят толкова умело с тази задача.
Историята се развива около двама свещеници (Андрю Гарфийлд и Адам Драйвър), които през 17ти век отиват в Япония, за да търсят своя брат и учител - отец Ферейра. В тази отдалечена страна мисионерите и всички проповядващи открито християнството са подложени на преследвания и съдени на смърт. За да могат да проповядват своята религия, двамата свещеници трябва да го правят тайно, скрити в колиби в малки японски селца.
Филмът много добре разглежда както арогантността на европейските християни, така и какво означава наистина да си отдаден на своята вяра. Според мен най-плодотворните дискусии показваха как християнската вяра придобива различно значение за японските "киришчани". Те възприемат тази религия чрез заобикалящия ги свят, със своите собствени разбирания, които са много по-различни от европейските.
В предишните си филми Скорсезе също се е занимавал с религиозни въпроси. Този е посветен на един от най-големите - защо Бог мълчи, когато хората страдат.
Режисурата е меко казано прекрасна. Множество мрачни и интимни сцени, в които се проповядва религията, са съпоставени на прелестни природни кадри. Филмът е снимат основно в Тайван и всеки кадър кара зрителя да се влюби в прелестната природа.
Андрю Гарфийлд е фокусът на историята, тъй като това са неговите страдания и израстване като личност. Във "Възражение по съвест" той също изигра ревностно вярващ персонаж, но тук е мого по-различно. Гарфийлд показва завидни актьорски умения и предизвиква огромно съчувствие в голяма част от сцените. Адам Дрейвър също се справя много добре в своята поддържаща роля. Лиъм Нийсън изигра прекрасно ролята на пречупен от обстоятелствата човек, както и очаквах.
Нямаше недостиг на японски актьори. От кратките роли на обикновени, но ревностни вярващи селяни до инквизиторите, които ги преследваха - всички бяха страхотни. Най-много се отличаваха Таданобу Асано (който играе Хогун в Тор филмите) и Йосуке Кобозука (Monsters Club). Таданобу играеше преводач на инквизиторът, който имаше своите интересни виждания за религията. Въпреки спокойствието и учтивостта си, той имаше много добре изиграна неприязън към християните. Йосуке от своя страна играеше Кичиджиро - японец, който многократно се отказва от християнската вяра, за да спаси живота си, но продължава да търси прошка.
(Андрю Гарфийлд и Йосуке Кобозука)
(Таданобу Асано)
Филмът се занимава с много сериозни теми, има множество тежки сцени, а продължителността е почти три часа. Със сигурност той ще допадне най-много на истинските ценители на киното и на феновете на режисьора.
Мартин Скорсезе за пореден път доказва, че е един от най-добрите режисьори в момента.
Няма коментари:
Публикуване на коментар