Крилце или Кълка? / L'aile ou la cuisse (1976)

Носталгията може да доведе до приятни резултати - като например желанието да си припомниш стари, но златни филми. Благодарение на любящите ми родители съм израстнала с филмите на Луи дьо Финес, които са ми също толкова забавни и днес.

"Крилце или Кълка?" е един от най-любимите ми негови филми поради ред причини. Като дете третото действие във фабриката се беше запечатало в ума ми. Правят пилета и риби от някаква изкуствена смес - впечатляващи ефекти дори за 70те. Друга причина е тънката критика към разрастващата се индустрия за бързо хранене, както и твърде арогантните кулинарни критици. Филмът има много слоеве и с всяко следващо гледане могат да се открият нови.

Луи дьо Финес е много добър комедиант. Не залага единствено на физическата комедия, но и влага изключително много чар във всяка сцена. Сам по себе си той е достатъчно забавен, но в този филм хуморът е още по-добър, когато се изправя срещу друг комедиант Coluche, който играе синът му.

Филмът съпоставя по много забавен начин желанието на Чарлс Дюшман (Финес) синът му да наследи и мечтите на сина да ръководи свой собствен цирк. Една от най-добрите сцени във филма е между двамата в цирка, когато бащата разбира, че синът му е клоун:

Определено най-забавният аспект на филма е фактът, че героят на дьо Финес има безгранични познания относно храна и напитки. След сцената във фабриката за храна най-паметна за мен е тази в телевизионното предаване. Чарлс Дюшман успява да определи произхода, годината и сорта на червено вино само от отблясъците на светлината в чашата. На това се казва изкуство!

Финалната сцена (кадър от която е избран за този плакат) дава изненадващ обрат на историята, който забелязах едва с последното гледане на филма. Кара зрителят да се замисли дали има някаква разлика в храната, която поемаме, да се замисли от къде тя всъщност произлиза.

Филмите на Луи дьо Финес имат особен чар и невероятен хумор, които издържа теста на времето!