Captain Fantastic

Captain Fantastic привлече вниманието ми с номинациите си за Screen Actors Guild Awards. Не бях чувала преди това за този филм, но много се радвам, че го забелязах.

Филмът разказва историята на баща и шестте му деца, които живеят откъснати от света. Те следват свои собствени правила, обучавани и тренирани са от бащата и са направили откъснато и много добре функциониращо свое общество. Това е била идеята на героя на Виго Мортенсен и жена му, но когато тя умира, семейството е принудено да се върне в реалния свят, за да изпълни последната й воля.

Има множество филми, които разглеждат идеята за отглеждане на деца в изолирана среда, създаване на отделен свят. Това, което откроява този от повечето са предимно стабилните актьорски изпълнения. Виго Мортенсен, разбира се, е страхотен - успява да покаже много дълбочина на характера на героя си, но и да е също така много забавен на моменти. Децата са най-интересното нещо във филма. Всяко едно от тях има възможност да покаже своя характер и да изпъкне пред останалите. Разбира се, най-голямото момче има повече екранно време от останалите, но това се очакваше според мен. Децата актьори не винаги са лесни за режисиране и съм впечатлена колко естествено представена беше тяхната игра тук.

Режисурата е много добра. Докато действието се развива в откъснатата от света вила на семейството, цветовете са ярки, всяка сцена има нещо магическо в нея. В реалния свят преобладават по-сивите цветове, но семейството е представено отново по много цветен и интересен начин, за да може да изпъкне.

Сблъсъците между семейството и реалността са интересно представени. Най-добрата сцена е една вечеря, в която те комуникират с друго семейство. Децата нямат представа, че може да се купува готова храна или че има маркови обувки. Комедийните елементи от този тип сцени са много добре смесени с тъжни, откровени моменти.

Второстепенните персонажи не бяха особено добре развити, но според мен не беше нужно, тъй като фокусът на историята не е върху тях. Франк Ланджела се откроява най-много, тъй като неговите възгледи противоречат на тези на героя на Виго Мортенсен.

Филмът е много приятен и разтоварващ, с няколко много емоционални моменти. Не съм напълно съгласна с начина, по който приключи, но въпреки това си струваше да бъде изгледан поне веднъж.