петък, 30 декември 2016 г.

Rogue One: A Star Wars Story

Космически кораб бавно влиза в кадър, приближавайки се до отдалечена планета, музиката постепенно се увеличава... Очаквах да чуя добре познатите думи "Star date 1312.4...", но това беше грешната вселена. Вместо това така започваше новият Star Wars филм. 

Седемте филма досега бяха, най-общо казано, хубави. Три от тях харесах много, три - не толкова много, а един ми се стори много приятен и интересен. Не съм фен на поредицата, нито неин хейтър. Може да се каже ценител.

Освен да излиза всяка година нов Star Wars филм, ролята на тази история беше да запълни дупки в сценария на IV епизод. Това е много добро стратегическо решение и няма как да не похваля екипа от сценаристи на Дисни за това. 

Докато седмият епизод имаше добре изградени нови персонажи, не само старите добре познати лица, Rogue One не обръщаше почти никакво внимание на своите герои. Дроидът K2SO и двойката монаси бяха най-интересните герои, но те също нямаха някакво развитие или предистория, просто бяха най-забавните в целия филм. Дони Йен (слепият kick-ass бунтовник) ми стана веднага любимец. Беше страхотен тук, както и в Ip Man филмите.

Фелисити Джоунс е много добра актриса, но имах чувството, че не беше най-добрият избор за ролята. На моменти беше изключително не-харизматична. За щастие химията й с останалите герои беше добра.

Нямам много хубави думи за останалите герои също, най-вече Соу Герера, Креник и Таркин. При първо гледане на филма се смях на някои сцени с Креник и Таркин, защото преиграването ми идваше в повече, при второто гледане това не ми пречеше толкова. Колкото и да харесвам Форест Уитекър, няма как да пренебрегна факта, че неговият герой беше един от най-слабите.

Най-хубавата част от филма са определено ефектите. Докато първата половина от филма беше мудна, втората определено наваксваше за това със звездни битки и много ефекти. Определено си заслужаваше да се види на кино.

И разбира се, задължителното участие на Дарт Вейдър си заслужаваше. Сцените му бяха малко и кратки, но страхотни (особено тази на финала). Дори аз се развълнувах, когато се появяваше.

Rogue One беше добър филм, една идея по-добре от посредствен според мен. За разлика от епизод 7 обаче, имах чувството, че стана по-добър с второто гледане, а не по-скучен.

P.S. Както каза моята полу-заспала съквартирантка "Давам 9 от 10 на Дарт Вейдър!" Смея да твърдя, че това е най-правилната оценка за герой от този филм.

Няма коментари:

Публикуване на коментар