Флорънс е филм, вдъхновен от реалния живот на Флорънс Фостър Дженкинс - страстен любител на оперната музика в Ню Йорк през 30те и 40те години на миналия век. Въпреки факта, че не е можела да пее, това не я е спирало да преследва мечтите си и изнася големи концерти.
От чисто любопитство намерих някои записи от концерти на Флорънс. С радост мога да кажа, че във филма звучеше в пъти по-фалшиво, разбира се, за комедиен ефект.
Посланието на филма е много позитивно и вдъхновяващо - да преследваш мечтите си и правиш това, което ти доставя удоволствие, независимо от чуждото мнение.
Мерил Стрийп се справя отлично (не че това е изненада), но най-интересна е връзката й с героя на Хю Гант. Той се опитва по всякакъв начин да скрие лоши рецензии от нея и да продължи да подхранва фантазията й, че е добра певица. Имаше нещо много очарователно в техните сцени.
Саймън Хелберг (Хауърд от The Big Bang Theory) беше почти неузнаваем като пианиста в този филм. Беше интересен и много забавен персонаж. Според мен най-хубавата сцена във филма е с него и Мерил Стрийп - тиха сцена в неговия апартамент, в която двамата заедно свирят на пиано, докато камерата бавно се отдалечава от тях.
Филмът успява да накара зрителя да се привърже към Флорънс. Страстта, с която тя слуша, говори за музика и организира концерти, е пленяваща. Тя е добра и всеотдайна душа и както мъжа й Синклер, така и публиката иска нейният свят да остане все така щастлив и лишен от тревоги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар