Julieta

Хулиета е последният филм от Педро Алмодовар. Този невероятен режисьор ме накара да се влюбя не само в испанското кино, но и в испанския език. Има специфичен чар в неговите филми и женските персонажи са изключително интересни.

Имах много големи очаквания за този филм, което ми изгра лоша шега. Тъй като обожавам Алмодовар, се надявах това също да е една уникална история с множество изненадващи обрати.

Уви, историята е по-скоро праволинейна. Изненадващите моменти не са добре направени, произлизат от нереалистични реакции на героите.

Най-хубавите страни на филма са режисурата и главният женски персонаж. Хулиета е изключително интересна личност, всяка следваща сцена допринася към характера й.

Не смятам, че отношенията между майка й дъщеря бяха особено реалистични, но поне не бяха предсказуеми във филма.

За нещастие преживяването на филма беше помрачено от лошите субтитри, с които го гледах.

Пример:

Julieta e много красив и много добър филм. Надявах се да е прекрасен, но въпреки това не съжалявам, че го гледах. Алмодовар е все така забавен и брилянтен.